Peggy
© MOMA

Да не спиш нощем, значи всяка минута да съзнаваш, че си ненормален, и затова с нетърпение чакам утрото и деня, когато имам право да не спя. Минава много мъчително време преди петелът да пропее навън. Това е първият ми благовестител. Щом той пропее, вече зная, че след един час портиерът отдолу ще се събуди и със сърдита кашлица ще се затътри за нещо си нагоре по стълбите. А после въздухът навън ще започне постепенно да бледнее, на улицата ще се чуят гласове…

Телефонът иззвъня в два сутринта. Беше Пег. Обаждаше се от Кънектикът точно на зазоряване.

— Някога да си имал жена на име Пег — изкрещя тя, — която да е заминала преди десет дни на учителска конференция в Хартфорд? Защо не се обади никакъв? В момента, в който напусна града, веднага се забъркваш в някоя каша. А сега мама трябва да долети обратно, така ли?

Аз слушам, машинално се съгласявам и може би защото не съм спал през нощта, ме обземат странни, безполезни мисли.

— Обичам те, Пег — казах аз. — Ела, когато ти позволяват плановете ти.
— Занесе ли цветя на гроба на родителите си?
— Забравих.
— Как можа!
— Е, така или иначе, те са на по-добро място.
— По-добро в сравнение с какво?
— С всичко. Те просто са там.
— Едно цвете и за мен. Обичам те. Дочуване!

Поех дълбоко въздух и набрах номера на Рой. Гласът му бе глух и далечен.

— Всичко е наред Рой. Всичко, което поискаш. Няма проблеми — изкрещях аз и затворих.

 

Хер Макаренко обича: А. П. Чехов и Р. Бредбъри


Още несвързани истории

Красиви

Лили се погледна недоволно в огледалото. Външният ѝ вид съответстваше на това, което ставаше в нея, даже май изглеждаше малко по-добре, отколкото се чустваше...

Дочети си

В сянката

На края на града, под едно дърво...

Дочети си

Корпоративна политика

Страстта отхапа още малко от шоколадовите бисквити...

Дочети си

Дружба

Малко след Хавай, Юрий Алексеевич дочу леко потропване отвън. Допря ухо и се заслуша. Ето пак - чук чук!

Дочети си


Privacy Preference Center