– Пропъден. Нежелан. Изгонен се почувствах направо. Пощуряха ти казвам!
– Толкова зле?
– …аз, който намирах решения на всеки проблем, още преди дори на някого да му е хрумнало, че може да се появи. Аз, който се грижех за мир и разбирателство, който ден и нощ обмислях какво може да им потрябва, какво би могло да им се случи! Но няма кой да го оцени.
– Така става понякога, не се ядосвай.
– Забравиха всичко веднага щом изскочиха на улицата. А да знаеш само какви обидни неща викаха! Срам ме е да ги повторя. Откъде са ги научили не знам. Нямам думи!
– Ужас! Всички ли излязоха навън?
– Първо само най-големите калпазани, но после и другите се поведоха по акъла им. Накрая всички 36 щъкаха по улицата. Пълна суматоха! Едвам ги прибрахме.
– Как се оправихте?
– Както обикновено – изчакахме да огладнеят и ги примамихме с със закуска. Крем-кисéл.
– Успокоиха ли се?
– За малко, знаеш как става. Наядоха се, поспаха малко и креснаха пак. Не искали повече следобеден сън, не можели да акат в гърнета и такива подобни. Глезотии!
– Ужас!
– А да знаеш какви взеха да ги дрънкат – чули-недочули от родителите им – революция, профсъюзи, милиция, вериги, агрегати.
– Ясно, така е – всичко накуп преработват в тази възраст.
– Накрая не издържах и си тръгнах дори по-рано. Добре че тук, в Западен парк на вилата, ми нямат номера. Въобще не искам да се занимавам. Нека се пооправят малко сами, ще се видят в чудо и ще се откажат.
– Ами ако запалят нещо като преди?
– Тогава най-добре ПОЖАРНИТЕ ДА ДОЙДАТ!!!


Още несвързани истории

Грешката на пазача

Вярно, Ники ми е приятел...

Дочети си

Девет изобретения на бъдещето

След презентацията за Рая слязох в кафето да изпия един чай. Обикновен ден от ежедневието, който (ако имах избор) бих прекарал в изобретяване на нови апарати. Но в този ден избор ми бе отказан...

Дочети си

Влюбените

Някъде по това време решиха да ни разделят. Ние продължихме да се развиваме, а те, както можеше да се предполага, изпаднаха в криза. Гладуваха, ходеха голи и боси, а през зимата студуваха...

Дочети си

История на ухото

Набираме се с всичка сила, малко приплъзваме по завоите, но никой не пада. Още малко и ще стигнем до вратата. Отваря се навътре...

Дочети си


Privacy Preference Center