Не всеки знае, но блоковете имат нужда от източване през определен период от време. Не всички, разбира се, но повечето. Въпрос на късмет е — има блокове, които никога не са били източвани и нищо им няма, живеят си хора в тях, дават се стаи под наем и никой не се оплаква. Но има и такива, които ако не се източат може да стане голяма беля. Затова в цивилизованите страни много се следи блоковете да се източват в срок, който нормално е на всеки три години.

В града, в който живея обаче повечето блокове трябва да се източват буквално на всеки няколко дена, иначе се наводняват, прокапват им козирките и изобщо им се случват много неприятни неща. Това са обикновени блокове построени набързо и без желание. Да се живее в тях съвсем не е безопасно. Когато духа прозорците скърцат и имаш чувството, че ще ти паднат отгоре. А ако пък паднат — тогава трябва или да се пазиш или — ако има нещо по-ценно близо до теб — да преградиш пътя на падащото стъкло със собственото си тяло.

До скоро не знаех, че блоковете трябва да се източват. Но сега, когато вече знам всяка сутрин слизам и го източвам, дори да не работи асансьора. Боли ме все още крака от онова стъкло, което едва не ми преряза ахилеса, но ще ми мине. Цяло чудо е, че Тина остана напълно невредима. Ето сега даже докато пиша и чувам мяукането ѝ в другата стая.