Без рецепта

– Абе, каква рецепта бе? Нямам рецепта. Какво значение има от какво съм болен и болен ли съм изобщо? Искам да си купя това лекарство, това е.  Кой Ви говори за лекуване?
– Как? Лекарствата са за…
– Стига глупости! Имам колекция, казах Ви вече. С един пич от Словакия си менкаме и с един от Канада, също. Вчера разбрах, че е излязъл тоя Неозарезан плюс и днес идвам да си купя – за моята колекция и на тях да им пратя.
– Но, господине, не можем така просто да Ви продадем…
– Какъв е проблема? Това, че съм здрав ли?
– Не, но…
– Трябва да се разболея, може би и да намеря някой подкупен лекар да ми напише рецепта, това ли трябва да направя?
– Не, но лекарствата…
– Ама казвам Ви пак – не ми трябват това нещо като лекарство. Не ми пука изобщо какво лекува. Ня-ма-да-го-пи-я! Просто е ново, нямам го и идвам да си го купя. Петдесет кинта за три опаковки, ето!
– То е по 15.97.
– Окей, дайте ми три опаковки, здръжте си рестото и да се разотидем, а?  Става ли, а?
– Добре. Три, нали?
– Да.
– Заповядайте.
– Ей! Ето, че може да се разберем! Довиждане!
– Довиждане, приятен ден.

– Какъв е тоя Нео, какво беше?
– Не знам, не съм го чувал. Дадох му три блистера Металон.
– Хаха, верно?
– Тъпанар!  Идва и ми крещи тука! Имал колекция, дръжки! Кварталът се напълни с наркоманчета, добре че са неграмотни.  Дай ми нещо за кръвно!