Много обичам да обяснявам нещата графично. Дойде ли някой на бюрото ми да иска нещо от мен веднага започвам да му драскам на едни листа и да му обяснявам, че това, което е намислил няма да стане. Разбира се, после малко омеквам и му казвам, че ще стане, но много, много трудно. Все пак — това ми е работата.
Оня ден HR-ката ни идва за пореден път да ме пита за трудовата ми характеристика. Викам ѝ да пише, че съм момче за всичко, а тя: „Не може! Тук пише Уеб Дизайнер!“. Наложи се да ѝ начертая следната схема:
„Ей това кръгче е това, дето го пише там в трудовата ми характеристика, а това, което всъщност правя е ей това кръгче“, ѝ обясних спокойно. Изгледа ме без да каже нищо. Струва ми се, че се замисли дали да не ми удари една зад врата. Изглеждах много зает. „Добре, ще го оставя така тогава“, прояви накрая разбиране тя и си тръгна.
Още несвързани истории
Ден на детето
- Пропъден. Нежелан. Изгонен се почувствах направо. Пощуряха ти казвам!
- Толкова зле?
Гълтач на огън
Седнах на земята и стиснах главата си с ръце. Виеше ми се свят от водките. Около мен хората продължаваха да танцуват и да се забавляват. Започнах да се самосъжалявам. Защо, защо, защо!??
Без милост
Животното гледа през мен и си мисли как да ме заобиколи. А аз го гледам право в благите очи и леко клатя ръка, тая дето ми е свободна в момента. Прибирам я в юмрук и му го показвам...
Ей! Това чак сега го видях (след почти година :-), добре поне, че свършва позитивно за мен! Какви мераци съм имала, а?
Ама как се позна, хахаха… 🙂