Много обичам да обяснявам нещата графично. Дойде ли някой на бюрото ми да иска нещо от мен веднага започвам да му драскам на едни листа и да му обяснявам, че това, което е намислил няма да стане. Разбира се, после малко омеквам и му казвам, че ще стане, но много, много трудно. Все пак — това ми е работата.
Оня ден HR-ката ни идва за пореден път да ме пита за трудовата ми характеристика. Викам ѝ да пише, че съм момче за всичко, а тя: „Не може! Тук пише Уеб Дизайнер!“. Наложи се да ѝ начертая следната схема:
„Ей това кръгче е това, дето го пише там в трудовата ми характеристика, а това, което всъщност правя е ей това кръгче“, ѝ обясних спокойно. Изгледа ме без да каже нищо. Струва ми се, че се замисли дали да не ми удари една зад врата. Изглеждах много зает. „Добре, ще го оставя така тогава“, прояви накрая разбиране тя и си тръгна.
Още несвързани истории
Срамът
Лекотата, с която леля Мария Еулалия раздаваше шамари наляво надясно, както и липсата на всякакъв контрол върху апетита си подсказваха за нестабилното ѝ емоционално състояние...
Досада
Не бива да се сърдим на някого само заради това, че е досаден. В крайна сметка никой не може да бъде виновен, затова че е пипнал тази ужасна болест: Досада.
Ей! Това чак сега го видях (след почти година :-), добре поне, че свършва позитивно за мен! Какви мераци съм имала, а?
Ама как се позна, хахаха… 🙂