От малък съм заобиколен с нездравия интерес на обществото към парите на семейството. Чичо ми започнал с малък семеен бизнес — търговия с редки животни. Джунглата все още била плодородна, а чужденците плащали с валута за странните и обитатели. След дълги години цялото семейство било замесено по един или друг начин в бизнеса — кой в поддържането на огромната менажерия, кой в сплашването и пребиването на длъжници, а най-близките роднини, включително и баща ми работели в просторния светъл офис, в центъра на столицата, близо до ресторанти и фонтани. От съвсем малък реших, че няма да работя със семейството, а ще намеря ново поприще… Не понасях тъмните страни на бизнеса на чичо, като например лабораторията за сглобяване на мутанти, които после той продаваше като нови видовe, уж уловени в жалките остатъци от предишната величествена гора.

Тъкмо завършвах гимназията и много мои съученици се подготвяха да заминат като миньори на Нептун — и да се върнат след седемнадесет години със сметки пълни с много, много нули. Естествено всяка жена, дори и най-голямата сребролюбка, отскачаше като опарена от тях, заради переспективата да се оженят за някой, който заминава за толкова дълго и ще се върне ужасно кривокрак и около три пъти по нисък поради високото налягане. Друго неудобство беше, че възвращенците постепенно се раздуваха и ставаха огромни, гръмогласни, лакоми и ужасно любвеобвеобилни досадници, които никой не можеше да търпи… ако не бяха парите им.

С тази ужасна переспектива не ми бе никак трудно да убедя един от приятелите ми, да сключи бърз договор с най-голямата красавица от класа. Срещу 30% от тлъстата заплата, тя се съгласяваше да се оженят и да го чака до завръщането му, отглеждайки двете им деца (миньорите трябваше да оставят поколение преди да заминат, ако изобщо искаха такова). Amor Cosmico SA си уддържаше сладките 3.25 процента от издръжката, което скоро ми позволи да отворя нов офис, до чичовия.

От там нататък нещата тръгнаха като по хлъзгава наклонена плоскост. Първата ми инвестиция скоро носеше стотици милиони песо месечно, които започнах да влагам в световната икономика. Скоро дърпах конците на няколко големи корпорации, произвеждащи всякакви джунджурии — пластмасови динозавърчета и самозапалващи се свещи, усещащи романтични ситуации. Оборота на компаниите ми беше… космически.

Двадесет години по-късно намирам, че съм направил доста за човечеството. Прибирам се у дома, сред разкошна зеленина. Чака ме емоционална вечер сред моите Нептунци.