Бял мечок лежи на бял леден шезлонг и подплясква с ръка по водата. При всяко плясване от нея изскачат рибки. С другата лапа мечокът грабва няколко и с видимо, нарисувано задоволство ги поглъща. Слънцето пече приятно, денят не отминава, рибите са в изобилие, успехът е неизменен.
Йовко бива изваден от блаженството на този сън с елегантен ритник в областта на коленете. Чувалът го предпазва от синини, но не може да опази съня му. Над него се е надвесил човек, който повече мяза на звяр. Звярът се навежда усмихнат и прошепва в ухото на проклинащия живота и майка си Йовко:
– Ставай! Нощта е пред нас, не трябва да закъсняваме!
Звярът, очевидно доволен от ефекта, който е предизвикал с появата си, се усмихва зъбато, при което съвсем приближава муцуната си до Йовковата:
– Наричай ме Джо. Тук всички ми викат така.
Йовко разбира, че Гибралтар, за разлика от Нил, не е измислица. Измъква се от чувала и си стяга неохотно, но набързо багажа, треперейки от пот и студ. Междувременно, спящата му половина изпуска всички риби. Те се тресат от смях, шезлонгът му се топи, а и ухо почва да го наболява. Тръгват.
Още несвързани истории
Без думи
19.07.2009
Чаках те цяла нощ, след като свърших водката слушах радио, после направих скандал на съседа. Когато ми попремина забелязах, че това е непознат...
Паркът на праисторията
29.03.2010
Влязоха без да платят. Таткото на Лили обясни на охраната, че били извикани по спешност да изрисуват люспите на Глупозавъра и онези клъвнаха...
Рекламни трикове
20.09.2009
Прибирах се от работа, обикновен пролетен следобед, може би малко по-обикновен от обикновено, но... нищо особено. Небето бе виолетово и може би по-късно през нощта щеше да вали...