Бял мечок лежи на бял леден шезлонг и подплясква с ръка по водата. При всяко плясване от нея изскачат рибки. С другата лапа мечокът грабва няколко и с видимо, нарисувано задоволство ги поглъща. Слънцето пече приятно, денят не отминава, рибите са в изобилие, успехът е неизменен.
Йовко бива изваден от блаженството на този сън с елегантен ритник в областта на коленете. Чувалът го предпазва от синини, но не може да опази съня му. Над него се е надвесил човек, който повече мяза на звяр. Звярът се навежда усмихнат и прошепва в ухото на проклинащия живота и майка си Йовко:
– Ставай! Нощта е пред нас, не трябва да закъсняваме!
Звярът, очевидно доволен от ефекта, който е предизвикал с появата си, се усмихва зъбато, при което съвсем приближава муцуната си до Йовковата:
– Наричай ме Джо. Тук всички ми викат така.
Йовко разбира, че Гибралтар, за разлика от Нил, не е измислица. Измъква се от чувала и си стяга неохотно, но набързо багажа, треперейки от пот и студ. Междувременно, спящата му половина изпуска всички риби. Те се тресат от смях, шезлонгът му се топи, а и ухо почва да го наболява. Тръгват.
Още несвързани истории
Златната кофа
07.08.2009
Хорхе минаваше пред бюрото ми и спря, както обикновено да разменим няколко реплики. Той много добре знае, че когато съм със слушалки нищо не чувам, но въпреки това винаги спира да си побъбри...
неолиберална закуска
18.10.2010
Не пропускайте новата невероятно вкусна рецепта от нашия забележителен съдружник.