Осем години по-късно

Тарльо и Сърцето излязоха от артелната щастливо усмихнати - единият хванал палка шпек и самун селски хляб, а другият щайга с домати. Спогледаха се и се разхилиха...

Връщаше се обратно. Вече беше тъмно и дъждът се сипеше със скорост, на която чистачките не смогваха. Той не беше като непроницаемо перде, той беше всичко наоколо.

Васил, син на Емил и Лучия, брат на мечката и по-добър в леглото от всеки друг мъж в блока, се успа. Оля, жена му, се прибра от работа да го събуди...

Ивана се показа на вратата и поздрави тихо. Служителят беше млад мъж с делови вид, малки мустачки и гъста, тъмна, добре вчесана коса...