Случвало ли ви се е някой да забрави за рождения ви ден? На мен, за съжаление, доста пъти. Имам предвид — някой от близките ми да забрави, другите че не се и сещат — това е ясно. Понякога пък се сещат в последния момент. В такива случаи ми купуват някакъв боклук я от магазина долу, я от бензиностанцията на идване. Ароматизатор, пътна възглавничка, фенерче, бутилка вино — извинете — знам, че виното не е боклук, но все пак аз съм все още дете.

За първи път обаче ми се случваше родителите ми да забравят, че е Коледа.

Какво да ви кажа за родителите ми. Не са лоши, но са малко разсеяни. Иначе са мили, не се караме много. Тая година Коледа се падна в петък. Мама беше излязла някъде пак, а татко се беше затворил в студиото си и репетираше. Чувах стържещите звуци на китарата и измъчените излияния, които излизаха от малката стаичка и не знам защо, но ми ставаше хем тъжно, хем весело. Може би просто такава е неговата музика. Но това е друга тема. Тъкмо се насочих към хладилника, за да си потърся нещо за вечеря и какво да видя: на перваза на прозореца седи едно малко, дребно, коледно човече! Имаше малко бяло лице, с малко, но много червено чипо носле и искрящи от червенина уши, които стърчаха от червената му шапчица. Беше облечено в червени дрешки и стоеше съвсем неподвижно, с поглед вперен в нищото пред себе си.

Приближих се до него и го побутнах леко. Казах му здравей, но то не реагира по никакъв начин. Бутнах го пак, а то просто се премести малко встрани.

— Хей — извиках — Ехоо… — пак нищо.
— Егати апатията — си помислих с известно разочарование. За миг бях повярвал, че това е подарък, изпратен лично от Дядо Коледа, тъй като обективно погледнато наистина бях слушал много.

Изведнъж почувствах нещо. Някъде отвън тъмна сянка се стрелна към прозореца. Чу се пронизителен писък и човечето, както си седеше изведнъж подскочи ужасено. Тъй като съм безстрашен нинджа веднага реагирах. Хванах човечето с едната си ръка, докато с другата нанесох тежък удар с мухобойката по главата на сатанинския прилеп, който ни нападаше. Той се разлетя ужасен. Явно не бе свикнал да среща такъв отпор. Човечето още трепереше в скута ми. Татко ми надникна.

— Какво става?
— Нищо, тате — отвърнах. Не знам защо скрих човечето и от него.
— Добре. Хапни и ела да чуеш нещо.
— Добре, тате.

Каква чудесна Коледа, си помислих, докато галех малкото човече.

 

Коледно човече
© Basso Pomade

Още несвързани истории

Гориш!

Вървях по Мала Качевска, после завих по Магдолена и на ъгъла с Генерал Лаш ги видях - чакат на светофара две сенки.
- Влизаш ли?

Дочети си

Алгоритъмът ми е свиня

- Спрете, спрете... - не разбирах какво става. Преди секунди бях на бюрото си, заровен в ексела, сортиращ клетките на безкраен спредшийт с длъжниците на компанията...

Дочети си

Проблеми с мащабите

Тялото застина за секунди в черния въздух, а после с плясък проряза повърхността на водата...

Дочети си

Наводнения

Тази нощ сънувах как почти от всяка тръба вкъщи тече вода...

Дочети си


Privacy Preference Center