– Готово. Дай да ти сложим лепенка на пръстчето.
– Това последната синя капка ли беше, бате?
– Да, душице. 700-та капка невинно различна кръв.
– И сега като я капнем на снежния човек, ще оживее?
– Точно така.
– Бате, а защо трябва да го оставим да се разтопи под лъчите в калта?
– За да стане истински цвят като нас, слънчице!
Още несвързани истории
Ежедневието
Стояхме аз и Ежедневието в кухнята. Ежедневието носеше сиво сако, за което страшно му завиждах, а аз бях по кафяв хавлиен халат и сини чехли. Играехме си на чакане...
Симо
Симо погали с ръка значката с името си и влезе в стаята. 15 години чакаше този ден.
История на ухото
Набираме се с всичка сила, малко приплъзваме по завоите, но никой не пада. Още малко и ще стигнем до вратата. Отваря се навътре...