– Готово. Дай да ти сложим лепенка на пръстчето.
– Това последната синя капка ли беше, бате?
– Да, душице. 700-та капка невинно различна кръв.
– И сега като я капнем на снежния човек, ще оживее?
– Точно така.
– Бате, а защо трябва да го оставим да се разтопи под лъчите в калта?
– За да стане истински цвят като нас, слънчице!
Още несвързани истории
Един ден на Иван Иванич
Преди обяд пушеше хашиш, за разтуха. После отиваше на зъболекар, заради страха. За обяд си взимаше супа леща - обожаваше неописуемото на родния му език чувство на бавно свличане на зърната по хранопровода...
Татуировка куче
Скуката и фактът, че от един час не знаех как да те заговоря ме подтикнаха към тези глупави фантазии, за това как си умряла и колко ми е мъчно за теб...