– Готово. Дай да ти сложим лепенка на пръстчето.
– Това последната синя капка ли беше, бате?
– Да, душице. 700-та капка невинно различна кръв.
– И сега като я капнем на снежния човек, ще оживее?
– Точно така.
– Бате, а защо трябва да го оставим да се разтопи под лъчите в калта?
– За да стане истински цвят като нас, слънчице!
Още несвързани истории
Криволичещите пътеки на изкуството
Преди 100 години художниците нямаше как да знаят за мрачното бъдеще, което ги очаква...
Пътна помощ
Тръгвам на втора по наклона. Моторът изръмжава, но не нагло, а от приличие. Все пак поема. На първата пресечка удрям дясно...
Белези
Първия си белег получих, когато бях на шест години. Играехме си с едни приятелчета на "добри и лоши", когато нещо като камшик ме удари малко над лявото око...