– Готово. Дай да ти сложим лепенка на пръстчето.
– Това последната синя капка ли беше, бате?
– Да, душице. 700-та капка невинно различна кръв.
– И сега като я капнем на снежния човек, ще оживее?
– Точно така.
– Бате, а защо трябва да го оставим да се разтопи под лъчите в калта?
– За да стане истински цвят като нас, слънчице!

Още несвързани истории
Нови случаи на домашен скептицизъм
30.07.2009
Сутринта се събудих със спомена за някаква караница. Хулия ми се караше за нещо, а аз закривах главата си с възглавницата, за да не я слушам...
Чудовището Еее
03.07.2009
Миналата седмица следобяд помолих колегата ми да свърши една дребна работа. Той обаче за пореден път започна да се оправдава...