– Готово. Дай да ти сложим лепенка на пръстчето.
– Това последната синя капка ли беше, бате?
– Да, душице. 700-та капка невинно различна кръв.
– И сега като я капнем на снежния човек, ще оживее?
– Точно така.
– Бате, а защо трябва да го оставим да се разтопи под лъчите в калта?
– За да стане истински цвят като нас, слънчице!
Още несвързани истории
Диалог на деня, 1 Септември, 2009 г.
По наклонената улица се срещат баба с малката си внучка с друга баба...
Мари Х
Един спокоен неделен следобед майка му на Пердуто заварила неговите приятели, Басо и Рамзес, да разговарят в уютната кухня на приземния етаж на дома ѝ. Те си хапвали бисквити и пиели чай, докато...