Вратата на гаража на Чешкото посолство не издържа на деветия напън. Двете кучета влязоха през тесния процеп и огледаха помещението бързо и внимателно. В един от ъглите, насред купчина празни кашони, лежеше техният събрат. Приближиха го.
– Добре са го подредили мръсниците!
– Да… Едва ли ще се оправи скоро.
– Изпуснахме го само за секунда.
– Понякога една секунда е…
– Тихо! Май идва в съзнание.
Кучето леко притръпна и опита да мигне. Двете мълчаха и го чакаха да каже нещо.
– …Dominus…
– Какво ли е това?
– Сигурно иска нещо да ни съобщи, нещо за тях, нещо важно.
– Да.
– …Animus…
– Горкият, едвам говори!
– …Luca Toni…
Личеше си, че сдава богу дух. С последни усилия изрече, това, което щяха да бъдат последните му думи:
– Simplex!
– Мисля, че го изгубихме.
– Отиде си кучият син…
– Бързо да се връщаме при другите! – каза едното и се запъти към вратата. Другото го последва, но преди да излезе се обърна и промълви тихо:
– Сайонара!
Още несвързани истории
Добрият син
31.01.2013
Из "Забележителни истории за надарени деца"
Имало едно време в Нова Зеландия едно дете, което поискало от баща си да му купи касичка...
Цената на другите дестинации
04.11.2009
Подлъган от рекламните брошури и уморен от безкрайното мрънкане на жените махнах с ръка и казах: "Организирайте нещо, аз просто ще дойда". От възрастта и напрегнатата работа в централата нямах сили да се занимавам и с това...
ето това е перфектната дефиниция на анимус ако се чудиш 🙂