Pulp fiction

Вратата на гаража на Чешкото посолство не издържа на деветия напън. Двете кучета влязоха през тесния процеп и огледаха помещението бързо и внимателно. В един от ъглите, насред купчина празни кашони, лежеше техният събрат. Приближиха го.

– Добре са го подредили мръсниците!
– Да… Едва ли ще се оправи скоро.
– Изпуснахме го само за секунда.
– Понякога една секунда е…
– Тихо! Май идва в съзнание.

Кучето леко притръпна и опита да мигне. Двете мълчаха и го чакаха да каже нещо.

– …Dominus…

– Какво ли е това?
– Сигурно иска нещо да ни съобщи, нещо за тях, нещо важно.
– Да.

– …Animus…

– Горкият, едвам говори!

– …Luca Toni…

Личеше си, че сдава богу дух. С последни усилия изрече, това, което щяха да бъдат последните му думи:

– Simplex!

– Мисля, че го изгубихме.
– Отиде си кучият син…
– Бързо да се връщаме при другите! – каза едното и се запъти към вратата. Другото го последва, но преди да излезе се обърна и промълви тихо:

– Сайонара!