Вратата на гаража на Чешкото посолство не издържа на деветия напън. Двете кучета влязоха през тесния процеп и огледаха помещението бързо и внимателно. В един от ъглите, насред купчина празни кашони, лежеше техният събрат. Приближиха го.
– Добре са го подредили мръсниците!
– Да… Едва ли ще се оправи скоро.
– Изпуснахме го само за секунда.
– Понякога една секунда е…
– Тихо! Май идва в съзнание.
Кучето леко притръпна и опита да мигне. Двете мълчаха и го чакаха да каже нещо.
– …Dominus…
– Какво ли е това?
– Сигурно иска нещо да ни съобщи, нещо за тях, нещо важно.
– Да.
– …Animus…
– Горкият, едвам говори!
– …Luca Toni…
Личеше си, че сдава богу дух. С последни усилия изрече, това, което щяха да бъдат последните му думи:
– Simplex!
– Мисля, че го изгубихме.
– Отиде си кучият син…
– Бързо да се връщаме при другите! – каза едното и се запъти към вратата. Другото го последва, но преди да излезе се обърна и промълви тихо:
– Сайонара!
Още несвързани истории
Слънчоглед
26.09.2009
Ще дойде утрешният ден, ще почука Пенчо по челото и ще му каже:
- Ставай, Пенчо, дойдох.
Всичко ще бъде чудесно
04.10.2010
- Изобщо не може, казах!
- Но моля те, тъкмо пристигнах, не знаех къде другаде!
Случайни изменения и липса на време
03.07.2009
Открай време се каня да сложа край на тая работа. Имам желание всичко в живота ми да е наред. И не само да ставам на време за работа. Не само да се измивам добре и да се привеждам в удобен за възприемане вид...
ето това е перфектната дефиниция на анимус ако се чудиш 🙂