Аз съм малък човек, дет се вика — кинта и двайсет. Краката ми — къси и малки. Гърдите ми — две шепи. Всичко е малко и късо при мен.
Понякога идвам на гарата, за да погледам дали ще дойдеш. Не тая големи надежди и все пак внимавам. Чакам, докато си тръгне последния човек, оглеждам се да не се разминем случайно, скачам, викам или свиря на тръба. Теб обикновено те няма, но аз никога не съм прекалено разочарован. Само мъничко, много малко.
Паметта ми също е много къса. През лятото вярвам, че ще бъде вечно топло. От време на време през ума ми преминава по някой образ, например замръзнала локва, но приемам, че съм го сънувал в някой от кошмарите си. През зимата пък си мисля, че няма начин слънцето да грее и да е топло. Вечер се завивам с по няколко ката и се надявам да свикна.
Също така, когато бяхме заедно ми се струваше, че не мога да живея без теб. Не помнех какво е било преди теб, какво съм правил, как съм живял. Сега пък е точно обратното — не вярвам някога да си съществувала, най-вероятно и теб те сънувам, но малко по-често и затова ходя до гарата понякога, защото започнах да се чудя, макар и малко, много мъничко.
Още несвързани истории
Подаръците на Лили
09.02.2010
На петия си рожден ден Лили получи за подарък плюшена играчка Кинг Конг. На филма никога не плака, но ако Кинг Конг го нямаше в леглото ѝ вечер ставаха големи драми...
Горска автобиография
09.12.2009
Брат съм на лисица, но майка ми е заек, а приятелите ми са бухал, катерица и вълк. Баща ми не е маймуна, но е живял на остров и е ловил антилопи...
На почивка с брат ми
17.08.2009
За трета година почиваме на Майчините острови. Това лято, за разлика от предишните, се оказа горещо. Мини все ме навива да ходим по сенките само, ама аз да не съм луд? Не съм.
И ние сме хора
04.09.2010
Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел - е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност...
така ли говориш с хремата?
Ако е няква дребна, да.
ето, тука аз много исках да напиша коментар преди време.
вероятно, заради първото застудяване. голямо застудяване.
а, да: „Паметта ми също е много къса. През лятото вярвам, че ще бъде вечно топло. От време на време през ума ми преминава по някой образ, например замръзнала локва, но приемам, че съм го сънувал в някой от кошмарите си. През зимата пък си мисля, че няма начин слънцето да грее и да е топло. Вечер се завивам с по няколко ката и се надявам да свикна.“
и аз. само дето, през зимата паметта ми се самоизклю4ва. понякога.