— 18 —

Запис от 1-ри домуари
Или защо е важна математиката.

След Първата Световна Война в Германия започнала голяма инфлация. Парите се обезценявали буквално всяка минута. Хората носели парите си в чували и отброявали милиони отделни банкноти. Представете си, че искате да си купите геврек и бира. Докато се чудите коя бира, вече можете да си позволите само геврек. Докато преброите парите за геврека, те вече не стигат, трябва да отброите отгоре още трийсеидвехиляди марки, но докато ги броите, те вече отдавна са се обезценили и трябва да отброите отгоре още двайсеиосемхиляди марки, а докато ги броите… Знаете вече какво става.

Затова психиатриите се напълнили с броящи хора, които мърморели под носа си „две хиляди трийсе и осем, три хиляди и дванайсе и тринайсе и двеста“ и на всеки въпрос отговаряли с число и дори насън не спирали.

Така и аз броях минутите, откакто ни затвориха тук. Мислех си да дълбая резки в стената, но не ми отива. Истината е, че нямам с какво. Освен това вече нямам сили да отмервам дали живеем в Дома за възпитание и отглеждане за месец, два или повече. Не знам каква дата да слагам и въвеждам ново летоброене.  Сега е месец домуари, ден първи.

Казват, че небето било дало на хора и джуджета три оръжия, с които да борим трудностите в живота – надежда, сън и смях. Става ми смешно, че за да заспя ми трябва надежда, затова ви казвам, внимавайте в час по математика. Математиката е най-великото оръжие срещу трудностите в живота, дори и да трябва да броиш до милион.

Лека нощ и до утре!

 

следва продължение!