— 18 —
Запис от 1-ви домуари
Или защо е важна математиката.
След Първата Световна Война в Германия започнала голяма инфлация. Парите се обезценявали буквално всяка минута. Хората носели парите си в чували и отброявали милиони отделни банкноти. Представете си, че искате да си купите геврек и бира. Докато се чудите коя бира, вече можете да си позволите само геврек. Докато преброите парите за геврека, те вече не стигат, трябва да отброите отгоре още трийсеидвехиляди марки, но докато ги броите, те вече отдавна са се обезценили и трябва да отброите отгоре още двайсеиосемхиляди марки, а докато ги броите… Знаете вече какво става.
Затова психиатриите се напълнили с броящи хора, които мърморели под носа си „две хиляди трийсе и осем, три хиляди и дванайсе и тринайсе и двеста“ и на всеки въпрос отговаряли с число и дори насън не спирали.
Така и аз броях минутите, откакто ни затвориха тук. Мислех си да дълбая резки в стената, но не ми отива. Истината е, че нямам с какво. Освен това вече нямам сили да отмервам дали живеем в Дома за възпитание и отглеждане за месец, два или повече. Не знам каква дата да слагам и въвеждам ново летоброене. Сега е месец домуари, ден първи.
Казват, че небето било дало на хора и джуджета три оръжия, с които да борим трудностите в живота – надежда, сън и смях. Става ми смешно, че за да заспя ми трябва надежда, затова ви казвам, внимавайте в час по математика. Математиката е най-великото оръжие срещу трудностите в живота, дори и да трябва да броиш до милион.
Лека нощ и до утре!
Проследи…
Сняг и чайки
Тичам по Азовская алея, а камъчетата под краката ми скърцат като сняг. В ушите ми шуми паника. Чайките ме гледат втренчено, накацали по паметника на Декларацията за Невидимост...
Защо точно аз?
Самоварът кипи и лекичко просвирва. Оглеждам се в кръглия му тумбак. Не съм по-особено от други джуджета. Обикновено съм, средностатистическо дори. Казвам се Йоста Бéрлинг...
Джудже на Луната
Винаги съм искало да бъда първото джудже на Луната. Да обиколя три пъти някой кратер, преди да се търкулна в него...
Буря в чаша чай
Чаят ми отдавна е изстинал. Изливам го на пода. Получава се красива локва. Прилича на малък залив в Азовско море...
Въздух, огън и вода
Като малки обичахме да се надбягваме с въздуха и времето. Ето как се случваше: затваряхме очи, поемахме дълбоко дъх и се опитвахме да издържим така трийсет секунди...
На море с мавър
Джуджета, маври и маймуни били живите играчки на европейските крале през XVIII век...
Орелът кацна
Пръстите на краката ми са замръзнали. Опитвам се да ги размърдам, а скрежът между тях се рони и скърца...
Пътят към ада
Първоначално идеята ни се струваше добра. Но може би трябваше да знаем, че човешкия свят е като нескопосано сглобено магаре, което върви със задника напред.
Първа кръв
Живеем в тъмна стая, дълга като тунел. Железните ни легълца са наредени близо едно до друго, далече от вратата. Общо са 5, но две от тях са празни.
Сърцето на нищото
Има! Няма! Има! Всеки ден лягам и ставам с препирнята на Олаф и Киро има ли огняр в мазето.