— 8 —

Запис от 5-ти февруари
Или как Всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка.

Братовчед ми умее страшно много неща. Играе футбол като Бог, пържи палачинки като дявол. Може да те развесели с една дума и разплаче със седващата, да завинти крушка на недостъпно високо място, да намери игла в купа сено. Само едно нещо никак не му се отдава – да бъде тих. Всяка негова поява е придружена от силно ръкомахане, висок гърлен смях и МНОГОШУМНИРАЗГОВОРИ. „Тихо“ е дума, чието значение никога няма да научи. Знам, че именно той в момента блъска по вратата ми, сякаш простото натискане на звънеца е обида за него. Ставам, чорлав, неумит и кисел. Отварям вратата със замах, а братовчед ми се втурва към кухнята, налива вода в самовара, докато не спира да бъбри като водопад, защо не съм си бил вдигал телефона. После ме бута да седна на един стол, надвесва се над мен и ме бута с пръст в гърдите

–  Измислих! – казва. – Всичко е толкова просто! Ти (пак ме бута с пръст) ще придружиш Олаф в света на хората. Помисли само. Най-елементарните решения са най-правилни. Знаеш, че трансвидови операции се правят само от човеци в Германия. Санта Клаус има достъп до техния свят само през декември – поне доколкото знам. И то има доста работа – фотосесии, филмови снимки, нещо там с раздаване на дарения. Събираме две и две и какво получаваме? Йоста (пръстът му отново ми причинява рязка болка) води Олаф на операция в Германия. През декември се връщаш тук и после ще му мислим.
Не бил толкова глупав, Дългучът му с Дългуч.

– Бръсначът на Окам  – мърморя.
– Такъв ще ти обръсна, аз тук ти казвам най-гениалният план на света, а ти някакви безумства ми плещиш.
– Бръсначът на Окам  – казвам,
– Балиго твоят Окам. Тръгвай да стягаш багаж. Нямаме време за губене.
– А как ще стигнем до Германия? –  питам.
– Е, как! Оттук е най-лесно през Одеса с ферибот до България, а оттам – със самолет. Братовчед ми си налива самодоволно чаша чай и се отпуска – на стола.

България! Изтръпваме ние.

 

следва продължение ›››