— 16 —
Запис от 18-ти май
Или за притча добрите намерения.
Първоначално идеята ни се струваше добра. Но може би трябваше да знаем, че човешкия свят е като нескопосано сглобено магаре, което върви със задника напред. Ако го обяздиш от неправилната страна, получаваш болезнен ритник.
Какво се случи ли?
Нещастието зае формата на инатливата продавачката на билети от гарата. Точно бяхме започнали да копаем тунела към баничарницата, когато тя ни изненада в гръб, намести роговите си очила, хвана ни за ръцете и каза „Така не може да продължава“. След това ни заведе директно в ада.
Адът се нарича ДОВДЛРГ. Дом за отглеждане и възпитатие на деца, лишени от родителска грижа. На вратата ни посрещна директорката, охранена дама с добре поддържана захапка. Загрижена за бъдещето ни, лелката от гарата се разплака и обясни, че Олаф и аз очевидно сме деца, лишени от родителска грижа и нямаме никакво възпитание. Директорката ни измери с поглед и обеща да се грижи за нас. Спасителката ни извади от джоба си няколко смачкани бонбончета, изтри сълзите си с крайчето на копринения си шал, и обеща да ни навестява често. А ако слушаме, може някой ден да ни заведе на екскурзия в София, нали толкова искахме да идем там.
Искахме. Надявахме се. Вярвахме. От сега нататък можем да говорим само в минало време. Бъдещето на две джуджета попадна в капана на добрите намерения, подло скрит в дебрите на реалността.
Проследи…
Сняг и чайки
Тичам по Азовская алея, а камъчетата под краката ми скърцат като сняг. В ушите ми шуми паника. Чайките ме гледат втренчено, накацали по паметника на Декларацията за Невидимост...
Защо точно аз?
Самоварът кипи и лекичко просвирва. Оглеждам се в кръглия му тумбак. Не съм по-особено от други джуджета. Обикновено съм, средностатистическо дори. Казвам се Йоста Бéрлинг...
Джудже на Луната
Винаги съм искало да бъда първото джудже на Луната. Да обиколя три пъти някой кратер, преди да се търкулна в него...
Буря в чаша чай
Чаят ми отдавна е изстинал. Изливам го на пода. Получава се красива локва. Прилича на малък залив в Азовско море...
Въздух, огън и вода
Като малки обичахме да се надбягваме с въздуха и времето. Ето как се случваше: затваряхме очи, поемахме дълбоко дъх и се опитвахме да издържим така трийсет секунди...
На море с мавър
Джуджета, маври и маймуни били живите играчки на европейските крале през XVIII век...
Орелът кацна
Пръстите на краката ми са замръзнали. Опитвам се да ги размърдам, а скрежът между тях се рони и скърца...
Първа кръв
Живеем в тъмна стая, дълга като тунел. Железните ни легълца са наредени близо едно до друго, далече от вратата. Общо са 5, но две от тях са празни.
Сърцето на нищото
Има! Няма! Има! Всеки ден лягам и ставам с препирнята на Олаф и Киро има ли огняр в мазето.