— 16 —

Запис от 18-ти май
Или за притча добрите намерения.

Първоначално идеята ни се струваше добра. Но може би трябваше да знаем, че човешкия свят е като нескопосано сглобено магаре, което върви със задника напред. Ако го обяздиш от неправилната страна, получаваш болезнен ритник.

Какво се случи ли?

Нещастието зае формата на инатливата продавачката на билети от гарата. Точно бяхме започнали да копаем тунела към баничарницата, когато тя ни изненада в гръб, намести роговите си очила, хвана ни за ръцете и каза „Така не може да продължава“. След това ни заведе директно в ада.

Адът се нарича ДОВДЛРГ. Дом за отглеждане и възпитатие на деца, лишени от родителска грижа. На вратата ни посрещна директорката, охранена дама с добре поддържана захапка. Загрижена за бъдещето ни, лелката от гарата се разплака и обясни, че Олаф и аз очевидно сме деца, лишени от родителска грижа и нямаме никакво възпитание. Директорката ни измери с поглед и обеща да се грижи за нас. Спасителката ни извади от джоба си няколко смачкани бонбончета, изтри сълзите си с крайчето на копринения си шал,  и обеща да ни навестява често. А ако слушаме, може някой ден да ни заведе на екскурзия в София, нали толкова искахме да идем там.

Искахме. Надявахме се. Вярвахме. От сега нататък можем да говорим само в минало време. Бъдещето на две джуджета попадна в капана на добрите намерения, подло скрит в дебрите на реалността.

 

насам към следващия епизод ›››