— 2 —

Запис от 5-ти януари
Или защо трябва винаги да държим здраво шапката си.

Тази сутрин ми падна шапката. Докато се навеждах да я вдигна, чух зад гърба си:

– И? Събрахте ли пари за вратаря? Мога да помогна, ако се налага…

Останах приведено.

– Няма да ти струва много.

– Знам, – отвърнах.

Наистина знаех. Този глас беше познат на всяко дете и джудже: господин Клаус. Прякори Сатаната (накратко „Санта“), Дед Мороз и пр.  Правилата в неговата разузнавателна организация са прости. Входът струва рубла, изходът – две. Под негово ръководство джуджешкият шпионаж достигна приказни измерения. По време на студената война Клаус създаде стабилна мрежа под прикритието на детска благотворителност. Пусна слухове за северен произход и построи бази зад Полярния кръг. Оттам нататък всичко беше лесно, даже връзките с Ватикана. Агентите му живеят в разкош, но рискуват живота си, защото преминават обучение на север. Времето там тече обратно, а студът така навлиза в кръвта им, че никакви лекарства после не могат да помогнат. След девет месеца лишения ги изпращат на главозамайващи мисии по света, запознават ги с Мадона (по слухове тя е джудже след трансвидова операция, затова и идол на вратаря ни), плащат им всяка прищявка, понеже знаят, че няма да е за дълго. Умират млади и проклинат деня, в който са се полакомили за адреналин и среща с Мадона.

Е, за мен този ден беше днес. Исках да си хвърля шапката във въздуха и така да извикам, че да ме чуе цял Цвергберг. Вместо това се обърнах бавно към Клаус и казах:

– Чудесно. Кога заминаваме и къде?

– Чакай знак. – Господин Клаус се усмихна и си тръгна.

 

чети продължението тук ›››


Проследи…


Privacy Preference Center