— 13 —

Запис от 1-ви март
Или как добрият моряк прави кораба сигурен.

Джуджета, маври и маймуни били живите играчки на европейските крале през XVIII век. Били дъното на двора. Маврите слугували на пирове, където джуджетата трябвало да изскачат от ледени торти, а маймуните, с бели ливреи и черни ръкавици, чистели пода след това.

Няколко века по-късно отново сме на дъното. Две джуджета и един мавър. Седнали сме на най-долната палуба на кораба и се смеем. Олаф, Алексей Мавъра и аз.

– Само маймуна ни липсва! – въздъхва Алексей.
– Шимпанзе със звънче!
– Не! – поправя ме той. – Макак с калпак!

Говори носово и от странния му акцент това звучи като „ама как с каупак!”

– Пррррадядо ми – продължава да гъгне той, и ррррр-то бълбука разноцветно като сапунени мехурчета изпод мустаците му,  – Прра-прра-дядо ми, тоест, е бил самият Александъррр Серрргеевич Пушкин. Неговият пррраадядо пък – Мавърът на Петърррр Велики. Все маврррри. Все Велики!

Вярваме му. Вярваме на всичко, което казва. Още от момента, когато се сблъскахме с него в мрака на трюма. Бежанец, той не казва от къде точно идва и защо бяга. Знае много. Например, че товарните кораби между Варна и Одеса отдавна вече никакъв товар не носят. Правят празни курсове. Но за това никой не бива да знае. Военно-товарна тайна, казва той и присвива очи. Според него тук сме на сигурно място:

– Никой лошо няма да ви сторрри! Ни рриби, ни хоррра!

Личи си, че във вените му тече кръвта на Пушкин.

Унасям се, докато  Алексей продължава да гъгне, бъбри и бълбука. Сънувам, че съм заровил пръсти в брадата на морския цар, а той ме люлее на скута си.

– Никой лошо няма да ви стори, казва. Ни риби, ни хора…

 

а после… ›››


Проследи…


Privacy Preference Center