— 13 —
Запис от 1-ви март
Или как добрият моряк прави кораба сигурен.
Джуджета, маври и маймуни били живите играчки на европейските крале през XVIII век. Били дъното на двора. Маврите слугували на пирове, където джуджетата трябвало да изскачат от ледени торти, а маймуните, с бели ливреи и черни ръкавици, чистели пода след това.
Няколко века по-късно отново сме на дъното. Две джуджета и един мавър. Седнали сме на най-долната палуба на кораба и се смеем. Олаф, Алексей Мавъра и аз.
– Само маймуна ни липсва! – въздъхва Алексей.
– Шимпанзе със звънче!
– Не! – поправя ме той. – Макак с калпак!
Говори носово и от странния му акцент това звучи като „ама как с каупак!”
– Пррррадядо ми – продължава да гъгне той, и ррррр-то бълбука разноцветно като сапунени мехурчета изпод мустаците му, – Прра-прра-дядо ми, тоест, е бил самият Александъррр Серрргеевич Пушкин. Неговият пррраадядо пък – Мавърът на Петърррр Велики. Все маврррри. Все Велики!
Вярваме му. Вярваме на всичко, което казва. Още от момента, когато се сблъскахме с него в мрака на трюма. Бежанец, той не казва от къде точно идва и защо бяга. Знае много. Например, че товарните кораби между Варна и Одеса отдавна вече никакъв товар не носят. Правят празни курсове. Но за това никой не бива да знае. Военно-товарна тайна, казва той и присвива очи. Според него тук сме на сигурно място:
– Никой лошо няма да ви сторрри! Ни рриби, ни хоррра!
Личи си, че във вените му тече кръвта на Пушкин.
Унасям се, докато Алексей продължава да гъгне, бъбри и бълбука. Сънувам, че съм заровил пръсти в брадата на морския цар, а той ме люлее на скута си.
– Никой лошо няма да ви стори, казва. Ни риби, ни хора…
Проследи…
Сняг и чайки
Тичам по Азовская алея, а камъчетата под краката ми скърцат като сняг. В ушите ми шуми паника. Чайките ме гледат втренчено, накацали по паметника на Декларацията за Невидимост...
Защо точно аз?
Самоварът кипи и лекичко просвирва. Оглеждам се в кръглия му тумбак. Не съм по-особено от други джуджета. Обикновено съм, средностатистическо дори. Казвам се Йоста Бéрлинг...
Джудже на Луната
Винаги съм искало да бъда първото джудже на Луната. Да обиколя три пъти някой кратер, преди да се търкулна в него...
Буря в чаша чай
Чаят ми отдавна е изстинал. Изливам го на пода. Получава се красива локва. Прилича на малък залив в Азовско море...
Въздух, огън и вода
Като малки обичахме да се надбягваме с въздуха и времето. Ето как се случваше: затваряхме очи, поемахме дълбоко дъх и се опитвахме да издържим така трийсет секунди...
Орелът кацна
Пръстите на краката ми са замръзнали. Опитвам се да ги размърдам, а скрежът между тях се рони и скърца...
Пътят към ада
Първоначално идеята ни се струваше добра. Но може би трябваше да знаем, че човешкия свят е като нескопосано сглобено магаре, което върви със задника напред.
Първа кръв
Живеем в тъмна стая, дълга като тунел. Железните ни легълца са наредени близо едно до друго, далече от вратата. Общо са 5, но две от тях са празни.
Сърцето на нищото
Има! Няма! Има! Всеки ден лягам и ставам с препирнята на Олаф и Киро има ли огняр в мазето.
като сън с продължение – не ми се иска да ставам и стискам очи, за да продължи още