– Бързо отикахме годините, а Фреди? Не трябваше ли да продължим с шоуто поне още малко? Ти и аз, по нашите си начини. Какво славно време беше и как само се въртях красиво, дори и в грижите си.

– Това покана ли е, Оскар? Може би искаш да потанцуваме, а хубавецо? Движи се по-бързо сега, че скоро ще ни надушат. И тогава ще се върнем там. Последният път това там ни докара сега тук…

– Мамоооооо! Пак са тук. К’ви са само гнусни. Ето виждаш ли ги, тези две буболечки.

– Недей да викаш, ще събудиш Дориян. Ще напръскам с това новото, аидсол. Сигурна съм, че ще ги тръшне и повече няма да плашат малкото ми ангелче. Ти защо не четеш? Нали ми обеща една приказка днес? Славеят и розата. Уж обичаш тази приказка. Или искаш за великана?

– Няма пък, няма пък! Искам касетката да гледам. Онази старата, с концерта от Будапеща. Където сте се запознали с татко. И сте се целували, докато ви е пял онзи чичко с мустачките. Като на татко. Скриха се, видя ли ги? Офейкаха, зад шкафа. Пръсни и там, моля те. Убий буболечките!

– Спокойно, Брайън. Препаратът ще ги застигне и там. Нали помниш рекламата, която гледахме заедно. А сега чети.

– Отървахме се отново. Какво беше това чудо, дето ни напарфюмираха. Пфуууу, гадост. Фреди, чуваш ли ме? О, не… Фредиииииии!