— 17 —

Запис от 19-ти май
Или има ли някой в мазето.

Живеем в тъмна стая, дълга като тунел. Железните ни легълца са наредени близо едно до друго, далече от вратата. Общо са 5, но две от тях са празни. Само Олаф, аз и още едно създание лежим върху продънените матраци и треперим под тънки омърлушени одеала.

Създанието се нарича Киро и живее в Дома за възпитание и отглеждане откакто се е родил. Носа и брадичката му са покрити със засъхнали сополи. Викат му Киро Вампира, защото когато сополите му спрат, от носа му потича кръв. При първата струйка той скача от леглото, тръгва да ни хапе и крещи, че е страшен вампир!, докато се залива от смях. Обикновено го прави привечер, когато в Ада няма никой. Директорката си тръгва в пет следобед, заключва кухнята, и идва пак на другия ден в девет.

Може би трябва да кажа на Киро, че вампирите нямат кръв. А след като нямат кръв, няма и какво да им тече от носа. Но тогава трябва също да му кажа, че се боят от чесън. Какво е чесън, ще попита Киро. „Луковичен зеленчук“. А какво е лук? Какво е зеленчук? Как да обясня какво е патладжан, палачинка, праскова?

Мълча си, докато сухият бял хляб от вечерята скърца в корема ми – единственият шум наоколо. Знам, че би трябвало да има други деца в Ада, но досега не сме ги виждали. Стаите до нашата са празни. Получаваме сутрин и вечер малко ядене, това е всичко. А ако питате, защо не сме излезли да проверим, мога само да ви кажа, че ни е страх.

Киро твърди, че освен Директорката в Дома имало и Огняр, който живеел долу в мазето. Не му вярваме.

– Парното не работи, значи няма Огняр, – казва му Олаф.

Киро се кълне в баба си, че има.

– Ти нямаш баба, – вика му Олаф. – Иначе нямаше да си тук.
– Имам! – крещи Киро. – Кълна се в другата си баба!
– Да пукне дано, другата ти баба, – скърца със зъби Олаф.

В този миг светлочервена струйка кръв блика от носа на Киро и лицето му се озарява в усмивка. Време е за вечерната вампирска обиколка.

 

към следващия епизод ›››