— 20 —

Запис от 5-ри домуари
Или как набрахме смелост за цял полк.

Господа императори, крале, пълководци, уп­равници и всички вие, които искате да научите за пътешествието ни към дълбините на Ада, време е да притаите дъх!

Оня ден взехме решение скоро да слезем в мазето!

За да стигне до там, човек се движи 3 дни без да намира вода, освен зеленясала като трева, солена и горчива. Тъмнината е опасна, човек може да си счупи крак по стълбите. Веднъж вече съм чупило крак, знам какво е да не си господар на краката си. Затова трябва да подготвим експедицията внимателно, без да бързаме. Имаме нужда от канап, швейцарско ножче, фенерче, хляб, вода, дебели обувки и зимни якета. От всичко това досега набавихме следното –

1. хляб.

Когато домоуправителката сутрин ни раздава сухарите, Киро и аз не ядем, ами бързо крием дажбата под дюшека. Олаф нехае. Нали е нихилист, нищо не му е свято и мисли, че няма да намерим мазето, затова си хрупа неговата дажба. Понякога се изкушавам да извадя сухар изпод дюшека и да загриза, но май и Киро това си мисли. Все успява да ме стрелне с поглед, когато ръката ми тръгва към ръба на леглото. Утре ще опитаме да откраднем фенерче от стаята на домоуправителката.

Стискайте палци!

 

следва продължение!