— 6 —

Винаги съм искало да бъда първото джудже на Луната. Да обиколя три пъти някой кратер, преди да се търкулна в него. После само с един подскок да се оттласна нагоре и да забия знаме някъде. Но това никога няма да се случи, защото джуджетата не се интересуват от космос. Твърде далече, твърде много хора в него. За сметка на това имаме силно развита землянавтика. Изстрелваме малки, топлоустойчиви ракети към ядрата на Земята. Стигали сме до вътрешното даже. Никога не сме експериментирали с животни – доверяваме се само на себе си. Първото джудже землянавт беше Йохан Гагарсон от Жужеград, който на 12 април 1961 с кораба „Субсфера 1” събрал успешно проби от течното земно ядро. После едва не умрял при сблъсък с твърдото ядро, но оцелял. Завърнал се зашеметен, объркан. Разбира се, голям брой скептици не вярват в историята на Гагарсон. Считат я за пропаганда. За мен няма значение ударил ли е чело в твърдото ядро или не. Важното е, че след него землянавтиката се „окрили”, ако си позволя такава лишена от вкус метафора, и сега добиваме ценни елементи от центъра на планетата. Все по-дълбоко, все по-далече. В най-смелите си мечти се надявам някой ден да стигнем и до центъра на Луната. А дотогава, всяка вечер ще се приспивам само: „If you believed they put a dwarf on the moon, dwarf on the moon…”

 

към следващия запис ›››