— 1 —
Запис от 1-ви януари
Как милосърдието започва от семейството, но не завършва там.
Днес получих мейл от далечен братовчед от Цвергберг. Това е малък град на юг с излаз към Азовско море, а братовчед ми играе футбол в местния отбор. Ето какво пише:
„Ние, джуджетата от Трансгрес (Цвергберг) събираме дарения. Отборът не е лош – наскоро спечелихме дерби срещу Гранитогрес (Жужеград). Играем бързо, с къси пасове. Често ни сравняват с човешки отбори, но това не ни ласкае. По-скоро ни напомня, че не сме събрали достатъчно пари за трансвидова операция на вратаря – много иска да е човек, защото му омръзна да го хапят пекинези и да не вижда нищо в киното. Аз на кино не ходя. Пекинез ме е хапал веднъж по носа, но аз пък му плюх в ухото. Ако искате да помогнете на вратаря, то изпратете каквото ви хрумне, от игла до конец, на адрес „Трансгрес, стадион „Стрела“, Цвергберг 10999″. Обещаваме в замяна да ви окосим тревата и нахраним котката. Ако нямате трева и котка – пишете какво очаквате от нас на адрес „Трансгрес, стадион „Стрела“, Цвергберг 10999″. Жду ответа как соловей лета!“
Ако можете – помогнете. Който няма възможност за пратки директно към Цвергберг, да се обърне към администраторите на сайта. Благодаря!
П.С. И си прибирайте пекинезите вечер!
Проследи…
Сняг и чайки
Тичам по Азовская алея, а камъчетата под краката ми скърцат като сняг. В ушите ми шуми паника. Чайките ме гледат втренчено, накацали по паметника на Декларацията за Невидимост...
Защо точно аз?
Самоварът кипи и лекичко просвирва. Оглеждам се в кръглия му тумбак. Не съм по-особено от други джуджета. Обикновено съм, средностатистическо дори. Казвам се Йоста Бéрлинг...
Джудже на Луната
Винаги съм искало да бъда първото джудже на Луната. Да обиколя три пъти някой кратер, преди да се търкулна в него...
Буря в чаша чай
Чаят ми отдавна е изстинал. Изливам го на пода. Получава се красива локва. Прилича на малък залив в Азовско море...
Въздух, огън и вода
Като малки обичахме да се надбягваме с въздуха и времето. Ето как се случваше: затваряхме очи, поемахме дълбоко дъх и се опитвахме да издържим така трийсет секунди...
На море с мавър
Джуджета, маври и маймуни били живите играчки на европейските крале през XVIII век...
Орелът кацна
Пръстите на краката ми са замръзнали. Опитвам се да ги размърдам, а скрежът между тях се рони и скърца...
Пътят към ада
Първоначално идеята ни се струваше добра. Но може би трябваше да знаем, че човешкия свят е като нескопосано сглобено магаре, което върви със задника напред.
Първа кръв
Живеем в тъмна стая, дълга като тунел. Железните ни легълца са наредени близо едно до друго, далече от вратата. Общо са 5, но две от тях са празни.
Сърцето на нищото
Има! Няма! Има! Всеки ден лягам и ставам с препирнята на Олаф и Киро има ли огняр в мазето.