На края на града, под едно дърво, висеше човек. Обесиха го преди три дни, за дългове. На ревера му защипаха бадж с надпис „Вас ви обслужва“ и под него – последното име, под което беше известен. Последният дъжд обезмисли тази нелепа шега.
В сянката на обесения се беше изтегнал млад дявол. Той видимо нехаеше за съдбата и миризмата на нещастника, но пресметливо отчиташе движението на слънцето и се местеше със сянката при първите признаци на дискомфорт. Време за отдих.
Това, което му развали спокойствието беше нетипичен за полето шум, който се появи по някое време след пладне. Автомобил. Дяволът се покатери по дървото, спотаи се на по-висок клон и зачака.
Автомобилът спря с премерена маневра току под обесения. От него слязоха двама мъже, които разговаряха възбудено. По-младият се качи на капака и доближи висящия с гримаса на прекалена погнуса. Внимателно откачи баджа, подаде го на другаря си, а на негово място с парче гипс изрисува що-годе правилна мишена. Доволен, той скочи от капака и двамата се качиха в автомобила и отпрашиха, само за да спрат отново на около 200 метра от дървото. Отново слязоха, този път – с пушки в ръка.
Пръв стреля по-младият, изстрелът му отиде по дяволите. Беше ред на другия. Той се прицели леко театрално и стреля. Тялото се разклати! Последваха моменти на перчене, беше отново ред на по-младия. Той също уцели и двамата се приближиха към дървото за да проверят кой е бил по-точен. По-точен се оказа дяволът.
Още несвързани истории
Без милост
Животното гледа през мен и си мисли как да ме заобиколи. А аз го гледам право в благите очи и леко клатя ръка, тая дето ми е свободна в момента. Прибирам я в юмрук и му го показвам...
И Вселената се завъртя наобратно
И днес оцеляхме. Въздъхвам. Издърпвам я с последни сили върху една от вратите. Подхлъзва се и пада отново във водата. Хващам ръката ѝ и се опитвам да я извадя от морето...
И ние сме хора
Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел - е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност...
