Силвия не просто се събуди. Тя отвори рязко очи и толкова отчаяно се опита да си поеме дъх, че тялото ѝ се изви като дъга и се издигна на цяла педя над леглото. Остана така няколко секунди, с надеждата треперенето ѝ да спре, но то само намаля и стана равномерно. В стаята бе тъмно и тихо, само няколко светещи точки от електронните уреди и обичайният шум от турбините за въздух. Огледа се напрегнато, но не забеляза нищо необичайно.
Остана неподвижна известно време, като се опитваше да разбере какво точно в това привидно спокойствие я караше да стои нащрек. Изведнъж нещо проблесна в мрака и както стоеше свито на топка, сърцето ѝ отново подскочи. Голяма тъмна пеперуда прелетя от единия край на стаята към другия и се скри, сякаш погълната от невидима сянка, от някаква необяснима и ужасяваща празнота, която теглеше всичко към себе си. Силвия скочи на крака ужасена. Отнякъде нещо изпращя и след кратък шум от електрически смущения всички инсталации престанаха да работят. Присветна синята аварийна светлина и в помещението настъпи пълна тишина. Ето това се случваше наистина рядко!
Изведнъж усети нещо зад гърба си и рязко се обърна, тъкмо навреме за да види как някакъв дрипав странник се материализира направо върху леглото ѝ. Почти веднага той започна да рита с крака във въздуха и да издава странни звуци. Въпреки това, като цяло изглеждаше безобиден и Силвия се ядоса, заради страха, който бе изпитала мигове по-рано. Облеченият в кожени дрехи дрипльо като че ли най-накрая се взе в ръце.
— Ау! Оох! Ей, злато, осемдесеиосма ли сме? — попита той с пресипнал глас.
— Какво?!? — Силвия още не вярваше, че това ѝ се случва — Каквооо!?!??
— Кога сме? Коя година??
— КАКВООО!???
— Концерта на Венъм? Във Фестивална? С водещ Кеворкян…?? – момчето сниши глас. Явно започна да усеща в какво се е забъркал.
— Я се махай веднага с тия мръсни дънки от чистите ми чаршафи!!! ВЕДНАГА!!! — изкрещя Силвия и свирепо се нахвърли върху хипито, нанасяйки му всевъзможни удари с малките си ръчички.
Още несвързани истории
Алгоритъмът ми е свиня
14.02.2010
- Спрете, спрете... - не разбирах какво става. Преди секунди бях на бюрото си, заровен в ексела, сортиращ клетките на безкраен спредшийт с длъжниците на компанията...
Девет изобретения на бъдещето
03.12.2009
След презентацията за Рая слязох в кафето да изпия един чай. Обикновен ден от ежедневието, който (ако имах избор) бих прекарал в изобретяване на нови апарати. Но в този ден избор ми бе отказан...
Сладко от звъници
11.08.2010
Приготвя се като сладко от друг вид горски ягоди, но с 1/3 по-малко захар и с шепа неслучайни боровинки.
Роботите също пушат
24.08.2009
Беше вече късно, когато Хулия се прибра от работа. Ярките летни звезди огряваха небето, щурците се бяха отдали на минимализъм под пейката на спирката...