Минах покрай училищния пазар още в сряда вечерта, но торбите ми попречиха да вляза, затова отложих за следващия ден. На сутринта отидох сравнително рано, но деца почти не бяха останали. Всичко на всичко имаше четири – три момчета и едно, мисля, момиче.

Момчетата като да имаха някаква роднинска връзка – и трите бяха рижи, високи, с белези на неочаквани за възрастта им места. Огледаха ме дръзко, с добри задни мисли и без никакво явно желание да получат моето одобрение. Но ги харесах, дотук три, казах си.

Четвъртото беше слабо, крехко създание в тясна черна пола и ивичест пуловер. Босо. Приличаше повече на насекомо, отколкото на човек. Не можах да го усетя, заразглеждах го. Пръстите, наклона на главата, коленете – всичко ми даваше основания да мисля, че може да му се разчита. Преместих го в кошницата при другите и тръгнах към къщи, но не ми беше спокойно.

На първия учебен ден класната на Ява ни запозна с другите ѝ съученици, тези, които бяха в класа по разпределение. Ява не им обърна много внимание, гледаше разсеяно и така отговаряше. Когато задължителната част отмина, тя се отдели от мен и потърси близост с избраните. Вече се изясни, че насекомото беше момиче – беше подчертала ноктите си с цвят и разделила косата си на широк път. За мой тих ужас Ява я целуна по челото, застана до нея и ме помоли да ги снимам.

Вечерта я попитах какво мисли за класа.
– Нека говорим за това след шест години! – каза тя и засърба супата си.

Да стоиш мирно
© Фондация Мирна Финландия

Още несвързани истории

Приземни

Прибирам се, тръшвам вратата и опипом намирам дистанционното. С една ръка си приготвям вечеря, с другата сменям каналите в опит да намеря подходящ филм, който да ме накара да забравя деня. Смрадта. Унижението...

Read More

Епитафия за един приятел

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?

Read More

Началото

Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...

Read More

Осем години по-късно

- Здравей, Уил. Хулия е.

Read More


Privacy Preference Center