Опитвам се, доколкото мога, да живея живота си простичко и подредено, без излишни усложнения. За съжаление се получава точно обратното. Веднъж взех да се оплаквам на някого в каква каша е започнал да се превръща животът ми. Както обикновено ми беше трудно да намеря точните думи, затова реших да му го начертая:
„Ей такова горе-долу, копеле“, чертаех аз. „Разбираш ли? Недей да настояваш… Кво викаш? Верно? Добре де, айде, айде да ходим…“
Още несвързани истории
Крайпътна история
На половината път между Атина и Санта Комина, на едно разширение на асфалта, живее старец. Има куче, кълбо прежда и магически очила. С очилата той може да вижда преждата, дори и когато е в корема на кучето...
И ние сме хора
Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел - е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност...
