Опитвам се, доколкото мога, да живея живота си простичко и подредено, без излишни усложнения. За съжаление се получава точно обратното. Веднъж взех да се оплаквам на някого в каква каша е започнал да се превръща животът ми. Както обикновено ми беше трудно да намеря точните думи, затова реших да му го начертая:
„Ей такова горе-долу, копеле“, чертаех аз. „Разбираш ли? Недей да настояваш… Кво викаш? Верно? Добре де, айде, айде да ходим…“
Още несвързани истории
Мирис на дъжд (Всичко ще бъде чудесно-част 2)
От четири дни се лутам напосоки опитвайки се да заблудя жабите...
Върнън
Уилфредо хич не обичаше да дава обяснение на Хулия къде излиза толкова често. В началото все имаше уж някакъв повод във фирмата, я работа, я заседание...
Добре дошъл Басо Помада
Понякога си мисля, че Басо е до леглото ми, мачкайки кубинска пура ме гледа усмихнат в съня ми. Събуждам се от трясъка на вратата и мириса на сладкия тютюн...
