Веднъж, докато подритвахме боклуци по улицата, с Пердуто намерихме малка прастара книжка с пожълтели страници и протрити кожени корици. Най-отпред пишеше с големи архаични букви: „Архитектура на шегата“, а отдолу с малко по-малки, но пак толкова архаични: „Правилните шеги в правилния момент“. Никъде не пишеше нито автор, нито издателство.

В публикацията ни от 19 Август 2009 година вече ви предложихме кратка извадка от този любопитен сборник. Днес ви представяме нова, вече станала класическа шега. Тя ни разсмива, поставяйки под съмнение абсолютната стойност на всяко едно твърдение, чрез алюзия за ограниченото ни разбиране на собственото ни битие. Нейната универсалност я прави подходяща за почти всеки разговор. Намира се на страница 18.

Страница 18:

Твърдение:
— А е Б.

Отговор:
— Б, Б, колко па да е Б?

Опитайте и вие, приятели!