Веднъж, докато подритвахме боклуци по улицата, с Пердуто намерихме малка прастара книжка с пожълтели страници и протрити кожени корици. Най-отпред пишеше с големи архаични букви: „Архитектура на шегата“, а отдолу с малко по-малки, но пак толкова архаични: „Правилните шеги в правилния момент“. Никъде не пишеше нито автор, нито издателство.

В публикацията ни от 19 Август 2009 година вече ви предложихме кратка извадка от този любопитен сборник. Днес ви представяме нова, вече станала класическа шега. Тя ни разсмива, поставяйки под съмнение абсолютната стойност на всяко едно твърдение, чрез алюзия за ограниченото ни разбиране на собственото ни битие. Нейната универсалност я прави подходяща за почти всеки разговор. Намира се на страница 18.

Страница 18:

Твърдение:
— А е Б.

Отговор:
— Б, Б, колко па да е Б?

Опитайте и вие, приятели!


Още несвързани истории

Опасни връзки

Мониторът замига и се затресе в истерични конвулсии. От вибрациите бюрото подскочи и започна да се отмества бавно настрани със смешни ситни стъпчици...

Read More

Сладко от звъници

Приготвя се като сладко от друг вид горски ягоди, но с 1/3 по-малко захар и с шепа неслучайни боровинки.

Read More

Извън релси

В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...

Read More

Експозе

На Слава ушите ѝ почервеняват всеки път когато ѝ спомена за изложба. До мораво. Условен рефлекс, откакто я нащипах преди година, когато обезумях на изложбата на Матис...

Read More


Privacy Preference Center