Тялото застина за секунди в черния въздух, а после с плясък проряза повърхността на водата. Горе на скалата триста мравки отдъхнаха дружно и се отправиха бързо обратно към мравуняка. Дневното разчистване едва започваше. Всеки ден рано сутрин намираха отвора си засипан с мъртви тела и всеки ден ги изхвърхяха в морето от скалата. Това се бе повтаряло толкова много дни, че надолу по вертикалните стени на камъка на места полуизгнили, сбръчкани и избелели от слънцето тела, като извратени растения покриваха ръбовете.
На следващия ден, Пенчо открадна поредната нова кукла на сестра си и я зарови в пясъчника.
Още несвързани истории
Всичко ще бъде чудесно
04.10.2010
- Изобщо не може, казах!
- Но моля те, тъкмо пристигнах, не знаех къде другаде!
Пълзейки по пътя
25.04.2010
- Ако имах кола, сега щях да ни закарам да спим на вилата. Птички, тишина...
Пенчо, вземи прочети нещо, стига с тия кукли!
Скара, ае стига с тия книжки, земи фани една мотика!
ауу как обичам да всявам смут 🙂
Мотика, мотика, КОЛКО да е мотика?
Мравка да не си в наше време, exploited всеки ден!