Още несвързани истории
История на ухото
Набираме се с всичка сила, малко приплъзваме по завоите, но никой не пада. Още малко и ще стигнем до вратата. Отваря се навътре...
Уругвай
Страхотно. Планът ни с Джордж мина успешно. Влязохме при Лендън малко преди обяд, аз с тениска на Нелсън Мандела и с нарисувано на бузата южноафриканско знаме...
Златната кофа
Хорхе минаваше пред бюрото ми и спря, както обикновено да разменим няколко реплики. Той много добре знае, че когато съм със слушалки нищо не чувам, но въпреки това винаги спира да си побъбри...
1ва поправка:
– ххх – каза Той с досада.
2ра поправка, първи вариант:
– Мръсник! Надяваше аз да кажа “ммм” нали? – каза Тя и му прибра 4ашата/ бирата/ вестника/ дистанционното/ все едно какво.
2ра поправка, втори вариант:
– Мръсник! Надяваше аз да кажа “ммм” нали? – каза Тя и затръшна вратата.
* по-добрата според мен.
2ра поправка, трети вариант:
баси колко варианта има още. стига толковаз, нали?!
да.
стига.
🙂
Нали? Какъв чудесен блог! 🙂
Теменуга, която напоследък беше на тема супергерои, в главата си му удари шамар и всичко стана в черно-бял цвят като сцена от комикс. Ако му прибере дистанционното или тръшне врата, това не е супергеройско.
да! какъв 4удесен блог! 🙂
нямам аз компетенция за супергероите, при все че супермен беше обикновен чиновник. или репортер.
все тая, нали?