Една от големите ми мъки в живота е ставането сутрин за работа. Повярвайте ми, всеки божи ден за мен започва с нечовешко страдание. Години наред закъснявах за работа, понякога отвъд границите на етичното и това ми причиняваше известни угризения на съвестта (тва беше по времето, когато все още имах останала някаква такава).
И така съвсем естествено в мен се зароди Принципът за допустимата граница на успиване. Той гласи: „Важното е да излезеш преди началото на работното време!“ Т.е. ако работното ти време е от 9:30 и излезеш от къщи в 9:28, значи всичко е наред. На път си, съвестта ти е чиста. Опитайте и вие, приятели!
Още несвързани истории
Ей така ще завърши цивилизацията
04.06.2010
Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол...
Промяна на перспективата
17.08.2009
Веднъж докато ги нямаше техните, с моя приятел Пердуто си играхме на готвачи...
ако не си нагласиш алармата за чиста съвест и тя се успи, можеш да си ходиш когато си искаш на работа, но не по-късно от два – тогава обикновено вече се буди и без аларма. опитайте и вие… приятели.