Една от големите ми мъки в живота е ставането сутрин за работа. Повярвайте ми, всеки божи ден за мен започва с нечовешко страдание. Години наред закъснявах за работа, понякога отвъд границите на етичното и това ми причиняваше известни угризения на съвестта (тва беше по времето, когато все още имах останала някаква такава).

И така съвсем естествено в мен се зароди Принципът за допустимата граница на успиване. Той гласи: „Важното е да излезеш преди началото на работното време!“ Т.е. ако работното ти време е от 9:30 и излезеш от къщи в 9:28, значи всичко е наред. На път си, съвестта ти е чиста. Опитайте и вие, приятели!


Още несвързани истории

Фейсбук на сънищата

Сънувам, че съм си сложил един много свеж статус във Facebook и че двама братя-близнаци ми го like-ват...

Дочети си

Политика и икономика

"Търговец на амфетамини сваля четири килограма за една нощ в ареста"

Дочети си

Големият принц

Стана сутрин. Отвори очи и видя картината със слънце на стената. Нямаше прозорец. Запали една цигара. Не пушеше. Кафе също не обичаше. Отпи първите глътки бавно...

Дочети си

Добрият син

Из "Забележителни истории за надарени деца"
Имало едно време в Нова Зеландия едно дете, което поискало от баща си да му купи касичка...

Дочети си


Privacy Preference Center