Материа бърна

Първото ѝ излизане в чужбина беше до Япония, полет-подарък. Летеше през Мадрид, за по-ведро. Под нея се редяха сини и зелени ивици, хора, празници, а после се стъмни...

На село при леля Анастасия, 15.VII.1965г.

Настане нощта в Антимово и трийсетицата изгрява. Звездите обсипват синята постеля. Гората шумно шумата измита. И вятърът за туй помага...

Ще удължим Линията на Щастието...

Днес бях в добро настроение, леко помрачено единствено от обичайната невъзможност да притежавам чисто нов Волф 2 (не се произвеждат вече)...

Новият ни апартамент много ни харесва. Има само няколко недостатъка. Най-големият от тях е мухата в спалнята. Вероятно живее там дълго преди нас...

Вие намирате...

Животът ми се преобърна с главата надолу една сутрин, точно на рождения ми ден. Тръбата изсвири, но вместо като всички да стана и да започна да се обличам за работа...

Соломон погледна с мили очи брат си и го попита отново за кожата...

Кратка история в картинки за чудесното приятелство между Алтаира и робота Роби, малко преди да се появи онзи скапаняк командир Адамс с тъпата си експедиция и да развали всичко.

Почукай!

Поздравления - завършихте листовка А14.
Представянето ви бе оценено като 'Скъсън'.

Peace!

Всичко започна много добре, пеехме по улиците и скандирахме. "Алилуя, алилуя, дръжте ме за х..я!", "Аюрведа, аюрведа, всички сте говеда!", "Челентано, Гран ермано, бебето е наср..но" и много други лозунги и закани...

Току що се обадих на Гогата да му кажа. Ще ни избият.

Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел - е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност...

Малко след Хавай, Юрий Алексеевич дочу леко потропване отвън. Допря ухо и се заслуша. Ето пак - чук чук!

Нашите божества...

Веднъж докато ги нямаше техните, с моя приятел Пердуто си играхме на готвачи...

Прибирах се от работа, обикновен пролетен следобед, може би малко по-обикновен от обикновено, но... нищо особено. Небето бе виолетово и може би по-късно през нощта щеше да вали...

Веднъж майка му на Пердуто го хванала да клечи под масата.
- Дуто, какво правиш там, излез веднага! - изкомандвала го тя.

Огромната компютърна система жужеше дружелюбно:
- Моля въведете своя 16 цифрен пин.

Влязоха без да платят. Таткото на Лили обясни на охраната, че били извикани по спешност да изрисуват люспите на Глупозавъра и онези клъвнаха...

След дълги години живот в гъстата мъгла на неведението Ернесто разбра какъв му е проблемът. Беше егоистична свиня...