Материа бърна

Хулия най-сетне се съгласи да иде на психоаналитик...

Peace!

Двата ангела спряха на височина 4000 метра да позатегнат парашутите и след това продължиха спускането. Беше студен ден, снежен, градчето изглеждаше леко заспало и красиво...

Не обичам да спя, докато нещо докосва носа ми, затова, когато умрях и ме сложиха в такъв ужасно тесен ковчег направо побеснях...

На колекционера на души му избягала любимата душа...

Лекотата, с която леля Мария Еулалия раздаваше шамари наляво надясно, както и липсата на всякакъв контрол върху апетита си подсказваха за нестабилното ѝ емоционално състояние...

Мосю Фотьойл обича да седи в парка. Почти никой не го забелязва, но той често се разхожда из квартала...

Аз съм малко дървено човече
В гора от латекс
В гора от латекс

Програмистът Джон страдаше от онази форма на депресия, която се проявява във вид на краен скептицизъм. С други думи - Джон се съмняваше във всичко и всички...

Танцувах с цялото си сърце. Въртях се в кръг, правех движения с ръце, подскачах, прикляках, падах назад, хвърлях се на колене, крещях...

Джанка зяпа през прозореца. Лято е. Останала сама в града, тя скучае. Играе си с тирантите на тролеите. Стига ѝ само да ги погледне и те се свиват, сякаш са изяли нещо много кисело...

Преди 100 години художниците нямаше как да знаят за мрачното бъдеще, което ги очаква...

Летящата чиния плавно се приземи на площада. Нямаше много народ, няколко старци, замръзнали като статуи, глуповатият продавач на сладолед и стадо кози, легнали на припек сред пожълтялата трева...

Разнесе се рязък хрущящ звук на пукащ се препечен хляб. Под хрупкавата коричка се показа топъл мармалад и се разхвърча навсякъде...

В детската гадина бяхме без логопед. Една тайфа без никакво „р”. На въпосите „Какъв искаш да станеш? Защо?”, отговаляхме...

Защо излъга?

"Карибски вееечериииии!" - дъни радиото. Прекалено е далеч за да го напудря със ситен пясък и доволен да се отдам на заслужен отдих...

Това, от което Уилфредо най-много се страхуваше тази нощ най-накрая се случи.

Понякога си мисля, че Басо е до леглото ми, мачкайки кубинска пура ме гледа усмихнат в съня ми. Събуждам се от трясъка на вратата и мириса на сладкия тютюн...

Прибирах се от работа, обикновен пролетен следобед, може би малко по-обикновен от обикновено, но... нищо особено. Небето бе виолетово и може би по-късно през нощта щеше да вали...

Нека стане ясно от самото начало: това не е едно от онези импулсивни решения, които човек взима под натиск...

Тази сутрин Дяволът се събуди и откри, че му няма опашката. Погледна под леглото - понякога я оставяше там - но и там я нямаше...

Минах днес на улицата покрай двама, които си говореха с приповдигнат тон. Явно не се бяха виждали от 36 години. Жената тъкмо ахкаше: „Амии, нямаш значи никакви проблеми! Само си брадясал!”

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?