Материа бърна

Сънят беше.

Веднъж майка му на Пердуто го хванала да клечи под масата.
- Дуто, какво правиш там, излез веднага! - изкомандвала го тя.

Във Вторник "Паркинги и гаражи" разкараха последния си басист...

Два камиона спират пред нас, един зад друг. Първият леко изпуфтява след спирането и угасва...

Струва ми се, че под всяка извадена плочка се крие смачкана жабка, а под капака на всеки скенер се показват пръстчетата на малка детска ръчичка. Струва ми се, че в процепа между двете бюра е притиснато гущерче...

Една врата имала три ключалки - две истински и една фалшива. Най-горната била истинска.

На края на града, под едно дърво...

Днес бях в добро настроение, леко помрачено единствено от обичайната невъзможност да притежавам чисто нов Волф 2 (не се произвеждат вече)...

Когато се озовавала в поредното задушно заведение, се прокашляла и си тръгвала. Когато осъзнавала, че градинката е пълна с бълхи, теглела псувня и си тръгвала...

Всяка прилика с реални телефонни апарати е случайна.

Гроздето се бере преди съмване; ако се промъкне и един слънчев лъч, всичката сладост от зърната се стапя и изтича в гроздобераческите ти сандали и после ти лепне цял ден...

Първото ѝ излизане в чужбина беше до Япония, полет-подарък. Летеше през Мадрид, за по-ведро. Под нея се редяха сини и зелени ивици, хора, празници, а после се стъмни...

Най-големите и красиви калинки растат в ушите на Магарето. Дървено и умърлушено, то живее на забравена от Бога детска площадка в Колк...

Младежът стоеше насред селския площад и гледаше втренчено някъде напред в далечината. - Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът!!!

Като малък в семейството ми всички смятаха, че притежавам големи таланти. Ахкаха и охкаха над рисунките ми, а дори не бяха виждали богатата ми колекция от порнографски скици...

Веднъж, докато подритвахме боклуци по улицата, с Пердуто намерихме малка прастара книжка с пожълтели страници и протрити кожени корици. Най-отпред пишеше с големи архаични букви...

С Джордж цял ден не можем да спрем да се дивим на странните имейли, които пристигат от името на Луи Мишел, един от редовните ни клиенти. Образът му на разумен, почти педантичен човек, съграждан с години, вече е тотално разрушен...

Подлъган от рекламните брошури и уморен от безкрайното мрънкане на жените махнах с ръка и казах: "Организирайте нещо, аз просто ще дойда". От възрастта и напрегнатата работа в централата нямах сили да се занимавам и с това...

Какви правила, 4 и 10 сутринта е...

В детската гадина бяхме без логопед. Една тайфа без никакво „р”. На въпосите „Какъв искаш да станеш? Защо?”, отговаляхме...

Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...

Докато завъртах ключа в металната врата се замислих за деня, който беше отминал. За островчето сред градския трафик, на което стоях оглеждайки се безизходно за такси...

Аз съм комета.

На петия си рожден ден Лили получи за подарък плюшена играчка Кинг Конг. На филма никога не плака, но ако Кинг Конг го нямаше в леглото ѝ вечер ставаха големи драми...