Във Вторник „Паркинги и гаражи“ разкараха последния си басист. В Сряда му пратиха покана с препоръчано да върне ведомственото перце и всички активи на банката. В Четвъртък той звънна на вратата на Морбида, вокала, с пощенска кутия в ръка, съдържаща обратната разписка.
– Кво перце, бе копеле?
– Здрасти, влизай!
– Кво да влизам, с обувки съм! Кво е тва перце?
– Мммм, перцето, дето ти го дадохме.
– Какво сте ми дали бе, чико! Това перце го направих сам от парче плоча от Мастъра.
– Е да де, той си иска парчето.
– А може ли да му го…
– Добре, какво да ти кажа, сега? Иска си го, негова е плочата.
– Ама я даде.
– Е дал я е ама сега е на друг акъл.
– Е значи ще му намушкам перцето..
– Глей са, що просто не го върнеш?
– Принципно е, баси. Аз ако върна перцето какво ми остава? Не се разбрахме за новия албум, не съм могъл да свиря, глупости… Какво ми остава?
– А за какво ти е проклетото перце?
– Ми дрънкам си с него.
– Ама Мастъра си го иска.
– Ми кажи му да ми звънне.
Мастъра не звънна.
Още несвързани истории
И Вселената се завъртя наобратно
24.03.2010
И днес оцеляхме. Въздъхвам. Издърпвам я с последни сили върху една от вратите. Подхлъзва се и пада отново във водата. Хващам ръката ѝ и се опитвам да я извадя от морето...
Чудовището Еее
03.07.2009
Миналата седмица следобяд помолих колегата ми да свърши една дребна работа. Той обаче за пореден път започна да се оправдава...
Източен блок
25.03.2010
Новото жилище много му харесваше. Задоволяваше отлично нуждите му. Само едно нещо му пречеше да се чувства добре. Не знаеше какво. Просто чувстваше дисбаланс. Заплаха...
Познавам го тоя, басиста. Паяка му викаха, ако не се лъжа.