Във Вторник „Паркинги и гаражи“ разкараха последния си басист. В Сряда му пратиха покана с препоръчано да върне ведомственото перце и всички активи на банката. В Четвъртък той звънна на вратата на Морбида, вокала, с пощенска кутия в ръка, съдържаща обратната разписка.

– Кво перце, бе копеле?
– Здрасти, влизай!
– Кво да влизам, с обувки съм! Кво е тва перце?
– Мммм, перцето, дето ти го дадохме.
– Какво сте ми дали бе, чико! Това перце го направих сам от парче плоча от Мастъра.
– Е да де, той си иска парчето.
– А може ли да му го…
– Добре, какво да ти кажа, сега? Иска си го, негова е плочата.
– Ама я даде.
– Е дал я е ама сега е на друг акъл.
– Е значи ще му намушкам перцето..
– Глей са, що просто не го върнеш?
– Принципно е, баси. Аз ако върна перцето какво ми остава? Не се разбрахме за новия албум, не съм могъл да свиря, глупости… Какво ми остава?
– А за какво ти е проклетото перце?
– Ми дрънкам си с него.
– Ама Мастъра си го иска.
– Ми кажи му да ми звънне.

Мастъра не звънна.


Още несвързани истории

Ивчо играе Хамлет на площада в Тошево

Младежът стоеше насред селския площад и гледаше втренчено някъде напред в далечината. - Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът!!!

Дочети си

Чай

Войната ме направи такава. Отне ми близките, отне ми враговете, дома и спомените. Междувременно ме състари...

Дочети си

Колегите

Екскурзията започна добре. Фирмата беше наела корабче, с което трябваше да обиколим близките острови...

Дочети си

Законът

Законите трябва да са създадени за да се спазват. Какъв смисъл има иначе от тях? Някои наистина успяват да ограничават повече хора, други по-малко...

Дочети си


Privacy Preference Center