Перцето

Във Вторник „Паркинги и гаражи“ разкараха последния си басист. В Сряда му пратиха покана с препоръчано да върне ведомственото перце и всички активи на банката. В Четвъртък той звънна на вратата на Морбида, вокала, с пощенска кутия в ръка, съдържаща обратната разписка.

– Кво перце, бе копеле?
– Здрасти, влизай!
– Кво да влизам, с обувки съм! Кво е тва перце?
– Мммм, перцето, дето ти го дадохме.
– Какво сте ми дали бе, чико! Това перце го направих сам от парче плоча от Мастъра.
– Е да де, той си иска парчето.
– А може ли да му го…
– Добре, какво да ти кажа, сега? Иска си го, негова е плочата.
– Ама я даде.
– Е дал я е ама сега е на друг акъл.
– Е значи ще му намушкам перцето..
– Глей са, що просто не го върнеш?
– Принципно е, баси. Аз ако върна перцето какво ми остава? Не се разбрахме за новия албум, не съм могъл да свиря, глупости… Какво ми остава?
– А за какво ти е проклетото перце?
– Ми дрънкам си с него.
– Ама Мастъра си го иска.
– Ми кажи му да ми звънне.

Мастъра не звънна.