Фрегатата

– „Лакримоза“ – казва Марженка, – е гръцката дума за фрегата. Явно някой е извикал, защото е видял фрегата през прозореца си или нещо подобно.
– Да, но как можеш да видиш фрегата в тази част на града? Най-близката голяма вода е… Къде е всъщност най-близката? Морето ли е?
– Да, мисля, че морето. Но това няма значение. Няма защо някой да крещи „ЛАКРИМОЗА“ в три през нощта, освен ако не е видял нещо.
– Ами ако е видял дух? Или ангел? Или просто се е объркал нещо? Случват се и такива работи.
– Дай да не коментираме вариантите с объркване, защото така до никъде няма да стигнем. Всъщност, на теб за какво ти е да разбереш защо този човек е изкрещял посред нощ?
– Събуди ме. Искам да знам дали е имало защо.
– Е, дори и за него да е имало защо да вика, това значи ли, че за теб ще има защо да се будиш?
– Разбира се. Ако едно действие е обяснимо за извършителя му, то е окей и за мен.
– Не знам как живееш, ако вярваш в това, което току що ми каза.
– Толкова ли е невероятно? Нали хората сме едно, едни импулси и еднотипен живот, в крайна сметка. Кой е извикал и кой се е събудил е без значение.
– А защо говориш точно с мен тогава? Защо не говориш със сестра си, примерно?
– Не се засягай, но ми се стори, че единствено ти няма да прекратиш разговора на втората минута.
– А кога, как мислиш? На осмата? На деветнадесетата? Все някога ще го прекратя, ясно ти е.
– Е, да. Не очаквам да говорим кой знае колко дълго. Благодаря все пак.
– Моля.