5 1/2

„Карибски вееечериииии!“ – дъни радиото. Прекалено е далеч за да го напудря със ситен пясък и доволен да се отдам на заслужен отдих. Слънчо ми пече дупето, хавлията е подгизнала от пот и швепс, шегаджии изписват по гърба ми неприлични криптограми с плажно масло докато спя – това е тъй наречената „десетдневна почивка на екзотичен остров“.

Един облак нямат тука! Бях чел преди години една книга за един дето разпръсквал облаците с мисъл. Гледам и оттук е минал, копелето! Ама това е безобразие бе, това никъде го няма! Ни облак, ни дъжд, ни намек от градушка. Ама какво се чудя и аз, така е в Третия свят, това да не ти е Германия или Англия нещо? Не, никак…

За капак, преди минути е свършила и прожекцията в женското кино.  Сега стада неангажирани красавици ще се изнижат покрай мен, което само по себе си е чудесно.  Неприятното е, че пътечката минава не точно пред мен, а някак по диагонал и довечера няма да мирясам от крива шия. И ни да спя, ни на доктор да отида. Тук кой знае какви са им докторите! Сигурно и един прешлен с шамар не могат да изпукат, ръчичките им  слабички, в казарма не са ходили…

Викат ни за обяд.  След това ще гледаме танци, после – пак на плажа.  И така още шест дни.  Не, не шест, пет и половина!