Трябва да се махна. Да се промъкна тичхичко до вратата, да си обуя обувките и да се разкарам оттук. Веднъж завинаги. Не че нещо ме застрашава. Напротив. Нещата сякаш не помръдват, няма никакво движение. Питам се — колко е дълъг един живот? Колко дни ни остават? Колко понеделника, колко вторника, среди, четвъртъци и петъци? Колко уикенда? Ами ако е само един? Ако е само тая събота и неделя и край? Да излезем да потанцуваме тогава? Или да останем вкъщи за последно и отчаяно да се прегръщаме? Не, по-добре да се махна ей сега, веднага. Ако сега изчезна, няма шанс всичко да свърши неочаквано, изведнъж. Прекалено дълго търпя да ме разиграват.
Още несвързани истории
Job Description
21.08.2009
Много обичам да обяснявам нещата графично. Дойде ли някой на бюрото ми да иска нещо от мен веднага започвам да му драскам на едни листа и да му обяснявам, че това, което е намислил няма да стане...
Ивчо на спирката
12.01.2010
Явно току що бе минал рейсът, защото когато Лена пристигна на спирката нямаше никой...