Трябва да се махна. Да се промъкна тичхичко до вратата, да си обуя обувките и да се разкарам оттук. Веднъж завинаги. Не че нещо ме застрашава. Напротив. Нещата сякаш не помръдват, няма никакво движение. Питам се — колко е дълъг един живот? Колко дни ни остават? Колко понеделника, колко вторника, среди, четвъртъци и петъци? Колко уикенда? Ами ако е само един? Ако е само тая събота и неделя и край? Да излезем да потанцуваме тогава? Или да останем вкъщи за последно и отчаяно да се прегръщаме? Не, по-добре да се махна ей сега, веднага. Ако сега изчезна, няма шанс всичко да свърши неочаквано, изведнъж. Прекалено дълго търпя да ме разиграват.
Още несвързани истории
Срамът
11.03.2013
Лекотата, с която леля Мария Еулалия раздаваше шамари наляво надясно, както и липсата на всякакъв контрол върху апетита си подсказваха за нестабилното ѝ емоционално състояние...
Бална
06.11.2009
Може би жена ми е права, че ако продължавам с тези хапчета мозъкът ми съвсем ще стане на пюре от маниока. Може би психиатърът ми също е прав, че трябва да продължавам с терапията и...
Мисионерът
31.10.2011
През пролетта на 1511 година експедиция от добре въоръжени мъже, водена от безскрупулния конкистадор Манго Васкес напуска пристанището в Кадис и се отправя към Санта Исабел, най-големият от новооткритите Антилии...