Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел — е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност. Само ако можеше да му чуеш акцента и щеше да ми повярваш. Разбира се, сега няма голямо значение, след като вече не е между нас. Това, което искам да ти кажа е, че не можеш да искаш от нас да знаем наизуст историята ви, конституцията ви и всичките ви закони и обичаи. Ние искаме просто да си живеем мирно и кротко, без да пречим на никого. Искаме само да се ровим из кофите ви и да взимаме това, което вие и без това изхвърляте. Много ли искаме?
Наистина, понякога става ужасно студено и тогава някои от нас не издържат. Приисква им се да се сгреят малко и започват да се завират по мазета, по абонатни станции, влизат в къщите. И да, това го открихме наскоро, някои влизат в двигателите на колите, скачат отдолу върху предпазните кори, изпълзяват по кабелите и се сгушват горе между цилиндрите. Не искам да оправдавам приятеля си, наистина много неприятен инцидент, но не стига ли това, че плати с живота си? Моля ви, бъдете хора и вие.
Още несвързани истории
Пуофесия пилятел
В детската гадина бяхме без логопед. Една тайфа без никакво „р”. На въпосите „Какъв искаш да станеш? Защо?”, отговаляхме...
Един ден на Иван Иванич
Преди обяд пушеше хашиш, за разтуха. После отиваше на зъболекар, заради страха. За обяд си взимаше супа леща - обожаваше неописуемото на родния му език чувство на бавно свличане на зърната по хранопровода...
Божи заповеди
Николай запали още една свещичка пред снимката на Чочо и се поукроти. Спомни си как на 6 години майка му за първи път го заведе при директорката на училището за да се оплаче от него...