Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел — е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност. Само ако можеше да му чуеш акцента и щеше да ми повярваш. Разбира се, сега няма голямо значение, след като вече не е между нас. Това, което искам да ти кажа е, че не можеш да искаш от нас да знаем наизуст историята ви, конституцията ви и всичките ви закони и обичаи. Ние искаме просто да си живеем мирно и кротко, без да пречим на никого. Искаме само да се ровим из кофите ви и да взимаме това, което вие и без това изхвърляте. Много ли искаме?
Наистина, понякога става ужасно студено и тогава някои от нас не издържат. Приисква им се да се сгреят малко и започват да се завират по мазета, по абонатни станции, влизат в къщите. И да, това го открихме наскоро, някои влизат в двигателите на колите, скачат отдолу върху предпазните кори, изпълзяват по кабелите и се сгушват горе между цилиндрите. Не искам да оправдавам приятеля си, наистина много неприятен инцидент, но не стига ли това, че плати с живота си? Моля ви, бъдете хора и вие.
Още несвързани истории
Извън релси
В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...
Ивчо на спирката
Явно току що бе минал рейсът, защото когато Лена пристигна на спирката нямаше никой...
Ежедневието
Стояхме аз и Ежедневието в кухнята. Ежедневието носеше сиво сако, за което страшно му завиждах, а аз бях по кафяв хавлиен халат и сини чехли. Играехме си на чакане...