По-добрите божества

Владо седи по зимна пижама на дивана, дъвче белени фасове, че му свършиха цигарите, и гледа унило дъсчения под. Кофти е положението - няма два лева една бира да ме почерпи, затова не ми се обажда...

Някак случайно се беше озовала на неговия прозорец. Той се усмихна и я погали, в него имаше толкова нежност и топлина...

Точно в пет компютърът ѝ бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
— Хей — опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи...

Когато гризкам от клоните на стария дъб в двора, понякога се сещам за дядо ми. Не го помня много добре, изчезна по долините, когато бях малък...