Настане нощта в Антимово и трийсетицата изгрява. Звездите обсипват синята постеля. Гората шумно шумата измита. И вятърът за туй помага. Музика се чува тиха. Плямпането пък е високо. Лампи зад перденцата светят. Ханът „Балкан“ това е. Надпис зеленонеонен „Отворено за отворковци“. Вратата се отваря. 7 маси, 17 стола. Барът е един. И влизат двама. А раницата е една и тежка. Свободните столове остават 5.
– Мануш, сега е твой ред да почерпиш. Последната луна бе моя. А днешната е толкова красива. Не я пропускай. Макар и циганин, ще пия ром.
– Разбира се, Яшаре. Но друга ми е жаждата. Барман, сипи по два вангога. И един за теб. Побързай. Работа ни чака. Нощта е кратка. Поезия изпила е небето.
Поръчката бързо се изпива. Донесена е. Вратата се отваря. Музиката се заслушва. Тъга обзема двата стола. Ханът с очите-прозроци последен ги вижда. Нощта ги загубва. Пътят, който води натам е красив.
Още несвързани истории
Цената на другите дестинации
04.11.2009
Подлъган от рекламните брошури и уморен от безкрайното мрънкане на жените махнах с ръка и казах: "Организирайте нещо, аз просто ще дойда". От възрастта и напрегнатата работа в централата нямах сили да се занимавам и с това...
И Вселената се завъртя наобратно
24.03.2010
И днес оцеляхме. Въздъхвам. Издърпвам я с последни сили върху една от вратите. Подхлъзва се и пада отново във водата. Хващам ръката ѝ и се опитвам да я извадя от морето...
„… And never, never blink.“
12.03.2011
Печката се промъкна още по-близо до него. Изгледа я продължително. После отмести поглед. Зазяпа се в крака на леглото; изглеждаше му устойчив...
Едно важно откритие
15.12.2009
Синьо сияние се носеше с тихо жужене над главите на работещите. Отнякъде прелетяха две зелени нетърпеливки и замигаха над кравите, за които бяха предназначени...
Аз тия двамата сутринта ги видях на нашата улица
🙂
Според мен трябва отново да са влезли в гората. Видях лодка, дигнала нос като наперено дете, тоест, сигурно имаше тежка раница отзад, но отпред беше само един човешки силует. Откакто я загубих от поглед, следя новините и нищо. Нищо. Трябва да са отишли отново в гората.
Мисля, че тръгнаха. Завинаги. Тъжна приказка. Но само тази.