Искам да кажа че аз изобщо не исках да съм различна, даже не мисля че бях, мисля че бях само отвратително злояда, т.е ядях зло, после то излизаше от мен под формата на зеленикав дим и светех в тъмното с мека романтична розова светлина. Като резултат малките деца много ме обичаха, а аз си ги събирах около мен и си ги облъчвах с разни там мои идеи за превземане на света и скачане в синхрон с китайците когато най-накрая решат да преместят орбитата на земята и да се оправи тая работа с глобалното затопляне.

После взех да ям всичко и почнах работа в офис със счетоводителчета. Tях така са ги облъчвали с едни такива тъмнолилави вълни, че моите зелените до никъде не стигат, затова седим и си говорим всеки на неговите вълни, аз на розово-зелено те на лилаво, понякога се замеряме с мехурчета от тях. От толкова цветове в офиса понякога е малко миризливо, но от учтивост всички си мълчим.

…

Още си мълчим, обедна почивка е и си отворихме поне вратата да излязат някои цветове навън, едно присмехулно жълто още виси, то се получи когато няколко от ТЯХ се пробваха да ме вкарат в някакви си ТЕХНИ разбирания, тогава от моето зелено се отдели спорещо синьо, което е най-близко до тяхното лилаво та да ме разберат, но който се вгледа може да види че си остана едно присмехулно жълто от мен към тях да си виси из въздуха, дано излезе към балкона че не обичам да ставам много саркастична. И освен това не обичам да ям по много баница.