Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите. Първо Доротеа ми се обади, че трябвало спешно да се оженим. Слава богу бях закусил, та се съгласих да го направим набързо в обедната почивка.
Нямаше време за църква, затова се венчахме на моста над езерото, дето е до офиса. Свидетели ни бяха една миризливка, две попови лъжички и няколко отровени риби.
— Ако някой има нещо да каже срещу този брак, нека го каже сега! — извиках над езерото. Никоя от рибите не се обади.
Случаен минувач се обърна към нас:
— За първи път ли се жените?
— Разбира се — отговорих му.
Тръгнахме към ресторанта, за да го полеем, но по пътя срещнахме един тип, който изглежда познаваше Доротеа, тъй като я извика по име. Подхванаха някакъв разговор, а аз се отдалечих порядъчно, за да не ги чувам. След малко тя дойде и каза:
— Никога през живота си не съм виждала този човек.
— Но той знаеше името ти.
— Странно е, но наистина не го познавам.
— Но ти говори с него.
— Разговорът беше на общи теми.
В ресторанта тъкмо поръчахме бутилка вино, когато от съседната маса едно момиче стана и се провикна:
— Алберто! Този път няма да се измъкнеш!
— Срещали ли сме се преди? — попитах я изненадан.
— Та ние сме женени, не помниш ли? Оженихме преди шест години!
— Съжалявам, бъркате ме с някого — отвърнах убедено.
Момичето се приближи до мен и ми удари звучен шамар. Изглеждаше доста разстроена и донякъде я разбирах. Доротеа също стана и ме зашлеви. Донякъде разбирах и нея, затова не реагирах. След като бяха успели хубавичко да ми развалят настроението, двете се целунаха, облякоха се и излязоха.
Реших да се прибера в офиса, въпреки, че имах цяла бутилка вино за изпиване. В този момент обаче влезе някакъв непознат човек и изкрещя още от вратата:
— Албертооооо! Приятелю!
За първи път през живота си виждах този човек. Той обаче седна при мен и свойски ме потупа по рамото.
— Как си, друже?
— Настоящата ми жена току що избяга с бившата ми.
Разговорът потръгна от само себе си. Приказвахме на общи теми и съм убеден, че успях да го заблудя, че съм този, за когото ме мислеше.
Още несвързани истории
Застраховка Бягство
01.10.2010
Трябва да се махна. Да се промъкна тичхичко до вратата, да си обуя обувките и да се разкарам оттук. Веднъж завинаги. Не че нещо ме застрашава. Напротив.
Без остатък
15.10.2010
Не помни кога ѝ писа за пръв път, нито защо, нито пък как я намери. Страница от тефтер с надраскан адрес на нея? Изгубена картичка? Няма значение.
Job Description
21.08.2009
Много обичам да обяснявам нещата графично. Дойде ли някой на бюрото ми да иска нещо от мен веднага започвам да му драскам на едни листа и да му обяснявам, че това, което е намислил няма да стане...