И днес оцеляхме. Въздъхвам. Издърпвам я с последни сили върху една от вратите. Подхлъзва се и пада отново във водата. Хващам ръката ѝ и се опитвам да я извадя от морето. Тя продължава да пищи истерично без да забележи. Акулата усеща промяната и ужасена ни задминава и изчезва в обратна посока. Отнякъде в далечината на морето пада метеорит и водата за секунди дори при нас става чувствително по-топла. Огромната дупка в небето започва да се затваря. Корабът пропада към дъното и няколко отделни врати от него изплуват на повърхността около нас. Скачаме от кораба още докато пада надолу към непознатото море. Оказваме се на носа, нямаме избор, отдолу е пълно с акули, но се покачваме на парапета и се приготвяме за среща с водата. Войниците ни гонят по палубата. Тичаме нагоре по стълбите от каютата към палубата. Чувам стъпките и разбирам, че сме разкрити. Настъпва гробовна тишина. Материализираме се на някакъв кораб на милиони километри от баща ѝ под гиганстка отворена черна дупка в небето. Завърта някакви копчета. Гледам глупаво, нищо не разбирам от техника. „Няма проблем, имам персонален телепортер“ – казва тя докато бързо бърка в розовия заек до леглото. Подскачам уплашен и се затичвам към люка за самоунищожение, когато тя ме дръпва за кабела на главата. Тъкмо се бяхме усамотили в нейния виртуален куб, когато чух рязко телепортиране в коридора. Не трябваше да се замесвам с дъщерята на Зейфод Б.


Още несвързани истории

Черпи една цигара

Понякога човек наистина е на зор...

Дочети си

въшки

вече втори месец, откакто забраниха въшките...

Дочети си

Източен блок

Новото жилище много му харесваше. Задоволяваше отлично нуждите му. Само едно нещо му пречеше да се чувства добре. Не знаеше какво. Просто чувстваше дисбаланс. Заплаха...

Дочети си

Pulp fiction

Вратата на гаража на Чешкото посолство не издържа на деветия напън. Двете кучета влязоха през тесния процеп и огледаха помещението бързо и внимателно...

Дочети си


Privacy Preference Center