Синьо сияние се носеше с тихо жужене над главите на работещите. Отнякъде прелетяха две зелени нетърпеливки и замигаха над кравите, за които бяха предназначени...

С. тихо слизаше по витите стълби надолу под паважа. Килимът покорно потъваше под китайските ѝ кецове, предал се пред впечатляващото ѝ тегло, а отзад Ганчо, най-добрият приятел на С., се опитваше да пази разновесие...

Лили се погледна недоволно в огледалото. Външният ѝ вид съответстваше на това, което ставаше в нея, даже май изглеждаше малко по-добре, отколкото се чустваше...

Беше дъждовен петък, тичах по плочките към входа с размахваща се връзка ключове в ръка. Към врата, срещу мен се бе засилил едър силует, който не можах да видя ясно през стената от дъжд...

В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...

Стояхме аз и Ежедневието в кухнята. Ежедневието носеше сиво сако, за което страшно му завиждах, а аз бях по кафяв хавлиен халат и сини чехли. Играехме си на чакане...

Докато завъртах ключа в металната врата се замислих за деня, който беше отминал. За островчето сред градския трафик, на което стоях оглеждайки се безизходно за такси...

Тялото застина за секунди в черния въздух, а после с плясък проряза повърхността на водата...

- хмм - каза Тя недоволно.
- мхм - каза Той, за да обори нейното подозрение.

Искам да кажа че аз изобщо не исках да съм различна, даже не мисля че бях, мисля че бях само отвратително злояда, т.е ядях зло, после то излизаше от мен под формата на зеленикав дим и светех в тъмното...