„Кибрит, макара, туба лепило, лупа… Какво още трябваше да взема?“ – се зачуди охлювът, докато се спускаше бавно по предното стъкло на колата на Драго. „А, да, термостата!“, сети се. Доволен заобиколи чистачката – не обичаше дупето му да мирише на гума – и се смъкна надолу, към склада. Прибра всичко необходимо в очилата за плуване и се впрегна в тях. Първите няколко метра бяха човешки, после вече годинките си казаха думата. Стигна до върха на постамента чак в ранния следобяд.

– Пфу, жега! Много тежи тоя термостат, бе! – измърмори и се прибра у дома да си почина малко на сянка. След няколко минути излезе и се зае с работа. Едно врабче го погледа няколко минути, после махна с крило отчаяно и отлетя.

Охлювът приключи чак в полунощ. Вече нямаше никой по улиците, беше тихо. Първи щяха да бъдат кучетата, към 4. На тях охлювът не можеше да разчита. След тях щеше да мине първият трамвай от депо. Ватманът щеше да забави на завоя, въпреки празните улици, и той – охлювът беше сигурен – щеше да е първият, видял новата му инсталация.