Войната ме направи такава. Отне ми близките, отне ми враговете, дома и спомените. Междувременно ме състари. Деца за щастие нямах, а шансовете да имам намаляваха с всеки убит мъж. Войната направи моята бюлетина с по-голяма тежест, но после започна мира и нямаше повече избори.

Мирът ме направи такава. Отне ми правото и възможността да се боря – нямаше вече с кого. Мирът ме класифицира и подреди и вече нямах име и възраст, а бях „една от оцелелите“. Мирът ме уеднакви със скрилите се, с по-сериозно въоръжените, с късметлиите. Мирът ми даде възможност да предам бюлетината си и личните си документи на вторични суровини, в замяна на което получих купони за чай.

Чаят ме направи такава. Ежедневието ми се сведе до намирането на незаета тоалетна, разговори за хранителните качества на чая, дискусии за минералния му състав, даже се научих да различавам видовете чай. Вече имах и свой любим чай.

Любимият ми чай е това, което ми остана. Чашата ми отдавна се счупи. Оттогава пия от черупка от рапан с гореща вода от гейзера. Остана ми само една доза чай. Мисля да си свия цигара с него.


Още несвързани истории

Ситуации 2

[23:53:20]: Хайде да правим виртуален секс!

Дочети си

Малка нощна музика, в скоби

В една тиха бяла нощ боговете се събрали да поиграят на зарове. Яма хвърлил пет, Йода - шест, а Иуда - седем.

Дочети си

Прагове

Когато се озовавала в поредното задушно заведение, се прокашляла и си тръгвала. Когато осъзнавала, че градинката е пълна с бълхи, теглела псувня и си тръгвала...

Дочети си

Миналото на Хулия

Хулия най-сетне се съгласи да иде на психоаналитик...

Дочети си


Privacy Preference Center