Войната ме направи такава. Отне ми близките, отне ми враговете, дома и спомените. Междувременно ме състари. Деца за щастие нямах, а шансовете да имам намаляваха с всеки убит мъж. Войната направи моята бюлетина с по-голяма тежест, но после започна мира и нямаше повече избори.

Мирът ме направи такава. Отне ми правото и възможността да се боря – нямаше вече с кого. Мирът ме класифицира и подреди и вече нямах име и възраст, а бях „една от оцелелите“. Мирът ме уеднакви със скрилите се, с по-сериозно въоръжените, с късметлиите. Мирът ми даде възможност да предам бюлетината си и личните си документи на вторични суровини, в замяна на което получих купони за чай.

Чаят ме направи такава. Ежедневието ми се сведе до намирането на незаета тоалетна, разговори за хранителните качества на чая, дискусии за минералния му състав, даже се научих да различавам видовете чай. Вече имах и свой любим чай.

Любимият ми чай е това, което ми остана. Чашата ми отдавна се счупи. Оттогава пия от черупка от рапан с гореща вода от гейзера. Остана ми само една доза чай. Мисля да си свия цигара с него.


Още несвързани истории

И ние сме хора

Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел - е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност...

Дочети си

5 1/2

"Карибски вееечериииии!" - дъни радиото. Прекалено е далеч за да го напудря със ситен пясък и доволен да се отдам на заслужен отдих...

Дочети си

Опашката

Тази сутрин Дяволът се събуди и откри, че му няма опашката. Погледна под леглото - понякога я оставяше там - но и там я нямаше...

Дочети си

Фотосинтеза

Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше...

Дочети си


Privacy Preference Center