Войната ме направи такава. Отне ми близките, отне ми враговете, дома и спомените. Междувременно ме състари. Деца за щастие нямах, а шансовете да имам намаляваха с всеки убит мъж. Войната направи моята бюлетина с по-голяма тежест, но после започна мира и нямаше повече избори.

Мирът ме направи такава. Отне ми правото и възможността да се боря – нямаше вече с кого. Мирът ме класифицира и подреди и вече нямах име и възраст, а бях „една от оцелелите“. Мирът ме уеднакви със скрилите се, с по-сериозно въоръжените, с късметлиите. Мирът ми даде възможност да предам бюлетината си и личните си документи на вторични суровини, в замяна на което получих купони за чай.

Чаят ме направи такава. Ежедневието ми се сведе до намирането на незаета тоалетна, разговори за хранителните качества на чая, дискусии за минералния му състав, даже се научих да различавам видовете чай. Вече имах и свой любим чай.

Любимият ми чай е това, което ми остана. Чашата ми отдавна се счупи. Оттогава пия от черупка от рапан с гореща вода от гейзера. Остана ми само една доза чай. Мисля да си свия цигара с него.


Още несвързани истории

Ми, да!

Дима реши, че ѝ е писнало да бъде мида. Замисли се дълбоко и реши да стане керемида. Не ще вече да лежи на мътното дъно и да я боли ревматизма, ами иска да се пече на ачик високо по покривите...

Дочети си

Опашката

Тази сутрин Дяволът се събуди и откри, че му няма опашката. Погледна под леглото - понякога я оставяше там - но и там я нямаше...

Дочети си

Рекламни трикове

Прибирах се от работа, обикновен пролетен следобед, може би малко по-обикновен от обикновено, но... нищо особено. Небето бе виолетово и може би по-късно през нощта щеше да вали...

Дочети си

Архитектура на шегата

— Трябва ти А.
— Какво е А?
— Еми то е нещо като Б.

Дочети си


Privacy Preference Center