Войната ме направи такава. Отне ми близките, отне ми враговете, дома и спомените. Междувременно ме състари. Деца за щастие нямах, а шансовете да имам намаляваха с всеки убит мъж. Войната направи моята бюлетина с по-голяма тежест, но после започна мира и нямаше повече избори.

Мирът ме направи такава. Отне ми правото и възможността да се боря – нямаше вече с кого. Мирът ме класифицира и подреди и вече нямах име и възраст, а бях „една от оцелелите“. Мирът ме уеднакви със скрилите се, с по-сериозно въоръжените, с късметлиите. Мирът ми даде възможност да предам бюлетината си и личните си документи на вторични суровини, в замяна на което получих купони за чай.

Чаят ме направи такава. Ежедневието ми се сведе до намирането на незаета тоалетна, разговори за хранителните качества на чая, дискусии за минералния му състав, даже се научих да различавам видовете чай. Вече имах и свой любим чай.

Любимият ми чай е това, което ми остана. Чашата ми отдавна се счупи. Оттогава пия от черупка от рапан с гореща вода от гейзера. Остана ми само една доза чай. Мисля да си свия цигара с него.


Още несвързани истории

Обучението

В каква безмозъчна сган се бяха превърнали! Всички в Агенцията знаеха, че проектът, с който се занимаваха е опасен. Нямаше начин, щом го криеха в тайна...

Дочети си

Снимки на Хектор – най-старото куче на света

На село при леля Анастасия, 15.VII.1965г.

Дочети си

Видове

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми - най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал...

Дочети си

Политически некоректен виц

Бай Ганьо Африканеца, Бай Ганьо Американеца и Бай Ганьо Българина попаднали на пустинен остров...

Дочети си


Privacy Preference Center