— Спрете, спрете… — не разбирах какво става. Преди секунди бях на бюрото си, заровен в ексела, сортиращ клетките на безкраен спредшийт с длъжниците на компанията, с дрямка увиснала над мен като дъждовен облак. С трясъка на първата светкавица се озовавам гол, със струйки жълта глина, течащи по тялото ми.
Намирам се в кална пещера, с хиляди малки глинени джобчета, от които се чува едва доловимо пърхане. Краката ми са вързани с въжета, които ме теглят навън. Притичват силуети на деца. От съседна пещера долита пукот на огън. Сенките стават все по гротескни в бързо спускащия се здрач. Дебелото ми хлъзгаво тяло се понася през калта и се озовавам на дъжда, на нещо като малък площад, в средата на примитивно селце, какъв контраст с офиса. По дяволите, почти четири е, оставаха по-малко от два часа. Какъв мал шанс да заспя, каква ситуация. Трябва да се събудя, мисля си, докато наблюдавам голото хлапе, което с усмивка ме гледа в очите. С бързо движение на ръката си успявам да хвана ръката му, при което ужасна болка се стрелва през тялото ми. Пускам ръката. Въжетата са отхлабени и успявам да издрапам обратно до пещерата.
Успокоявам се малко, след като все още сънувам едва ли някой въобще ме е забелязал. Започвам да разглеждам наоколо, повдигам се на лакти и забелязвам, че в във всяка миниатюрна ниша има по две очи, две очни ябълки, кротко втренчени.
— Ако искаш вземи две — гласът на детето, което бях стреснал преди малко.
— Кои две? — питам.
— Ти знаеш най добре, но ще трябва да оставиш твоите.
Изправям се. Започвам да надничам и да оглеждам чифтовете живи очи. Две от тях ме гледат с познат укор. Изтръпвам. В момента, в който са на дланта ми усещам как се подхлъзвам и съм отново на земята. Но вече нищо не виждам. Чувам познатия глас:
— След малко ще заспиш. По-добре не се съпротивлявай.
Решавам да послушам съвета.
Още несвързани истории
За счетоводителите
09.09.2009
Искам да кажа че аз изобщо не исках да съм различна, даже не мисля че бях, мисля че бях само отвратително злояда, т.е ядях зло, после то излизаше от мен под формата на зеленикав дим и светех в тъмното...
Подарък по време на Коледа
23.12.2010
Случвало ли ви се е някой да забрави за рождения ви ден? На мен, за съжаление, доста пъти.
Отвън и отвътре
24.09.2010
Една врата имала три ключалки - две истински и една фалшива. Най-горната била истинска.