Явно току що бе минал рейсът, защото когато Лена пристигна на спирката нямаше никой. После дойде един младеж с широко черно яке и светли гуменки. Не я погледна нито веднъж, просто застана там и заби поглед някъде напред. Лека-полека започнаха да пристигат и други хора и спирката се понапълни.

Времето минаваше, а рейсът все не идваше. Лена скучаеше. Гледаше ту наляво, ту надясно, разглеждаше лицата на хората, после безрадостния пейзаж зад себе си, а накрая протягаше врат напред, само за да се увери, че рейсът все така не идва.

Бяха минали вече десет или петнадесет минути, откакто бе дошла. Момчето с якето си стоеше все така неподвижно, очевидно потънало в собствените си мисли. Гледаше напред с налудничав, изцъклен поглед, а по устните му бе замръзнала едва доловима усмивка. Най-накрая рейсът се показа в далечината и хората се раздвижиха в търсене на по-добра позиция за атакуване на вратите. Лена реши да изчака първоначалния щурм и да влезе след останалите.

– Ще те спечеля, Мария. – чу до себе си висок и ясен глас.

Момчето все така гледаше в една точка и се усмихваше. Едва ли друг освен Лена чу какво казва. Рейсът отвори врати и тълпата се втурна на абордаж.


Още несвързани истории

Духът

Снощи духът на едно момиче, което изоставих преди години без конкретна причина се завърна от забвението, за да ми поиска сметка. Клета и безпомощна приживе, тя дойде разярена, като жадуващ за отмъщение жесток, неумолим и зъл войн...

Дочети си

Корпоративни стандарти

Днес шефът ни, Лендън, мина през бюрото ми да види как напредва новата корпоративна брошура. Погледна я бегло и веднага изкоментира:
- Много е грозно.

Дочети си

Нощ и половина

Лежа си в леглото и се ослушвам. Няма нищо за правене – не мога да заспя, не ми се става вече – уморих се да ставам и пак да лягам...

Дочети си

Подаръци

Беше дъждовен петък, тичах по плочките към входа с размахваща се връзка ключове в ръка. Към врата, срещу мен се бе засилил едър силует, който не можах да видя ясно през стената от дъжд...

Дочети си


Privacy Preference Center