Горският сладнец обича влажни места. Расте край гъби и лишеи и се храни с тях. Есенно време се примъква до гнездата на прелетните птици и там прекарва зимата...
Йовко поглежда нагоре и мигва два пъти. Забелязва - мигнал ли е, Йонко го няма, отмигне ли - ей го пак. Решава да държи очите си затворени. Йонко изчезва...
Мостът не е точно мост, по-скоро реката е вкарана в тесен каменен пръстен, неясно кога и от кого. Йовко със затруднения се изкачва до средата, спира и се оглежда...
Сладнеците са експерти в разчитането на текстове. Това се дължи в по-малка степен на природната им интелигентност и в много по-голяма на сериозния им опит с изписани отпадъци с човешки произход...
Йовко разбира, че спокойствие няма и няма да има и се хваща за главата. Евангелистите го наобикалят, междувременно един от тях подпира внимателно трите вкаменени сладнеца до стената на станцията, за да не пречат...
За да може да функционира коректно, този сайт използва т.нар. "бисквитки" (cookies). Разглеждайки този сайт, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ съгласно нашата Политика за използване на “бисквитки”. Научи повече ›
