Йовко поглежда нагоре и мигва два пъти. Забелязва – мигнал ли е, Йонко го няма, отмигне ли – ей го пак. Решава да държи очите си затворени. Йонко изчезва.

От жегата ли, от мравките ли или от алармата, дето се чува иззад гората, Йовко отваря очи. Преваля пладне. Сам е. Явно другарят му го е изоставил. Развеселен от случилото се, нашият герой изсумтява едно радостно „хей!“ и си събира багажа. До Лаков дол има още час път и той поема бодро.

На пътя пред него лежи жена. Облечена е, но пак му грабва окото. Поне е жива. При по-внимателен поглед се оказва, че е саксонка, туристка, в безсъзнание и няма халка на пръста. Йовко я гледа отгоре, чуди се две минути и накрая се решава – вади самоснимачката и се снима, наужким сложил крак върху рамото ѝ, с пушка в ръка и горда усмивка. Прави няколко кадъра за по-сигурно и си тръгва. В добро настроение е и обърква пътя.

(следва продължение)


Още несвързани истории

Ми, да!

Дима реши, че ѝ е писнало да бъде мида. Замисли се дълбоко и реши да стане керемида. Не ще вече да лежи на мътното дъно и да я боли ревматизма, ами иска да се пече на ачик високо по покривите...

Дочети си

Интервю

Скут, какво би ни разказала за себе си?

Дочети си

Архитектура на шегата

— Трябва ти А.
— Какво е А?
— Еми то е нещо като Б.

Дочети си

Допълнение на Пердуто към Принципа за допустимата граница на успиване

Разказах на моя приятел Пердуто за теорията ми за това в колко най-късно трябва да тръгва човек, за да избегне онази нервност при карането на автомобил сутрин - чувството, че закъсняваш.

Дочети си


Privacy Preference Center